Веселин Маринов е роден на 4 август 1961 г. в Полски Тръмбеш. В 7 клас става барабанист, а по-късно вокалист и композитор на ученическа група. През есента на 1981 г. е поканен за вокалист на група Импулс. Първата му записана песен е прогресив рок и се нарича Среднощна музика. През 1983 завършва Естрадния отдел на Консерваторията в класа на Петър Димитров. През 1987 г. излиза първата му самостоятелна плоча, след нея албумът От любов. През 1990 г. той заминава за Германия. Работи в модна агенция, като междувремено издава и два албума на немски език. След четири години се връща в България, печели Голямата награда - Златен Орфей+. Песента, която го прави много популярен през 1994 година е За теб, Българийо по музика на Тончо Русев и текст на Евтим Евтимов. След това издава албума Горчиво вино, чийто успех го кара да остане в родината си.  До момента има издадени общо 24 албума с песни. През миналата година отбеляза с голям концерт 30 години сценична дейност.

Как и кога започнахте да се занимавате с музика и пеене?

Израстнах във времена, когато хората живееха много спокойно и бяха весели.Събираха се на празници. В ранното си юношество разбрах, че музиката е нещо по-различно за мен. У дома много често посрещахме гости и слушах как мама и татко пееха стари шлагери. Татко свиреше на китара. Забелязах, че спирам да уча или да гледам телевизия и се заслушвам в песните им. Припявах заедно с тях. По-късно на една училищна вечеринка изпях Когато бях овчарче. До ден днешен това е една от най-любимите ми песни. Дори съм решил някога да я включа в моя репортоар и в някой бъдещ албум. Никога няма да забравя, че това беше първото ми успешно изпълнение пред публика. Качиха ме на едно столче и аплодисментите не спираха.Товабеше някакво начало, в което аз усетих музиката. После се научих да свиря на китара. Бях барабанист към оркестъра на гимназията, в която учех. Започнах да се заслушвам повече в песните, които харесвам и групите, които обичам. Истинското ми развитие като музикант обаче дойде в казармата.

Трудно ли бе да се наложите във време, когато чалгата беше най-популярната музика ?

По времето на социализма българската популярна песен бе издигната на пиадестал. Българските поп изпълнители бяха звезди, уважаваха тях и творчеството им. Имаше наплив от публика и почитатели. По това време, ако можеше за ден един изпълнител да направи четири концерта, би ги направил, само да има глас за подобно нещо. Тогава много се осъждаха различни комисии от големи музиканти, които контролираха какво се изпява, и пускав ефир, има ли аморал и ориентализми в музиката. Сега настана диво време, в което най-аморалното се смята за десидентско. Пеят се глупости и порнография не само в чалгата, но и рапът, който натиска в неописуеми измерения. Рап певците се оправдават, че това е вид протест, а всъщност оскверняват държавата, любовта. Няма сила, която може да ги спре, защото всички излизат под маската на свободата. Но не може свободата да се измерва със свободия, която се настани навсякъде в живота ни.

Какво ви коства кариерата?

Утвърждаването ми като певец ми коства личния живот, който вече нямам. Семейството, да има при кого да се прибереш, някой да те очаква, домашния уют е най-хубавото нещо за всеки човек. Моят живот е по хотелите, безкрайни пътища, работа с партньори и хора, които ми помагат.

Доста от песните ви са тъжни балади, защо?

Много обичам тъжните песни, защото те са възможност изпълнителят да покаже качествата си. Тъгата е в основата на истинското изкуство. Ако някога човек е писал стихове или песни, никога не е го е правил, защото му е било весело, обикновено се случва,когато е тъжен. Тъгата е най-истинското чувство. Тя е родила най-големите образци в световната музика. Нашият народ е тъжен. Съдбата ни е тъжна. През няколко десетилетия преминаваме през катаклизмии промени, в които основен потърпевш е обикновеният човек от народа. Този народ е раждал големите творби, големите песни. В моята лична подборка от народни песни първата петица са само тъжни, защото те са създавани, когато нищо друго не си могъл да направиш. Най-големите ми хитове обаче са ритмични песни.

Обвиняват в консерватизъм, включително и в творчеството ви?

Вече наричат консервативни, онези хора, които са нормални, не слагат обеци, не си скубят веждите, не знаят какво е гел, не ходят на епилации, разбира се говоря за мъжете. Смятат за консервативен, онзи, който мисли целувката за нещо велико, а любовта, че може да бъде истинска и вечна. Днес сочат за консервативни сантименталните и романтични мъже, но не мисля, че съм останал единствен. С това си обяснявам и успеха на моите песни и голямата посещаемост на концертите ми, защото в сърцата на много хора истинският огън продължава да гори, въпреки, че дойдоха страшни години.

Често пеете за вино, на какво се дължи това?

Е, нямам много песни за виното. Имам 24 албума. Това прави около 260 записани песни, от тях едва 3-4 са за виното. Те обаче станаха много обичани и популярни.

Разкажете ни как се роди песента Горчиво вино, знаехте ли, че през 70-те години тя е била записана от Панайот Панайотов?

Песента Горчиво вино стана първият ми голям хит. За мен литературната основа винаги е била много важна. Толкова важна, колкото музиката и изпълнението. Аз познавам възможностите си на изпълнител и спрямо тях съм изградил критериите си към музиката и текста. Голямо влиание за формирането на моите професионални и естетически критерии оказа големият български композитор Тончо Русев.  Той е единственият, който работи по готова българска поезия. Благодарение на него, мога да кажа, че  патриархът на българската любовна лирика, поетът Евтим Евтимов е мой брат, баща и приятел. Така се роди и Горчиво вино, Тончо написа музиката през 1996г. и стиховете на Евтим просто си дойдоха на мястото. Много песни са били изпяти от няколко изпълнители, в това няма нищо лошо. Просто този екип създава песни само на основата на моите изисквания, моето усещена за живота. Тези творци знаят за какво се боря и какви думи мразя, акцентите, които ми харесват, музикалните инструменти, които предпочитам.  Утвърдих като певец благодарение на тях двамата.