На 42 години, Деси Тенекеджиева не може да се похвали с най-прекрасния живот. Млада и с малко дете, тя е принудена да започне тежка борба със съдбата и живота, след като губи съпруга си Стоян Камбарев. Навръх празника си обаче тя е доволна, че поне всичките й близки днес са здрави. „Всичко, за което съм мислила и съм искала да стане, не е ставало. Всичко хубаво, което ми се е случвало в работата, а и в живота, е ставало, без да го мисля: изобщо пълни провали на заплануваното и неочаквани приятни изненади. Явно трябва да си забраня да правя планове", споделя Деси години след загубата на Стоян, научи Всеки ден.

„Най- лошото, което се случи е, че него го няма. Аз съм жива, детето расте, но той си отиде и това е наистина много несправедливо. По никакъв начин не мога да се съглася", добавя Деси, която от години няма ден, в който да не мисли за изгубената си любов и бащата на сина си.

След нещастието тя много пъти се пита има ли Бог и къде е. „По принцип вярвам в някаква сила, която разпределя съдбите на хората, но когато Стоян си отиде, се усъмних за първи път и ми беше много тежко, че загубих вярата си. Когато останах сама, Йосиф беше на 4 години и половина. Почти всеки ден му говоря за баща му. Двамата имаха силна връзка помежду си", обяснява Деси.

Това, което обаче я е спа-. сило в онзи тежък момент, е работата й в театъра и на сцената. „Задържа ме психически представлението „Три сестри", негова постановка, която трябваше да има премиера десет дни след смъртта му. Стоян почина на 21 септември, а имаше насрочени репетиции от 1 октомври. Трябваше да се мобилизирам и да започна работа. Това беше нещото, за което се хванах, за да остана жива. Чувствах се задължена да го направя", добавя Деси.

Снимка: public-republic.com