Е, България наистина е страната на чудесата. За разлика от Русия и Щатите тя не можа да осъди човек, когото дълго време наричаха фараон, в смисъл – бос на пирамида. Иво Недялков стана масово известен, когато си пусна хитър пиар – президентът си бил купил Линкълн като на холивудска звезда. После проверката показа, че не НСО, а финансовата компания Ийст Уест интернешънъл е собственик на лимузината. След като му минаха съдебните баталии пък блесна на купон на фамилията на Брендо във фамилната сграда на бул. Витоша, подрепящ се с малък и елегантен бастун, пише Супер 19' Ето и цялата история.

Иво Недялков завършва право в СУ през 1990 г. и работи като стажант-съдия в Софийския градски съд (1991-1992 г.). Доктор по международно право (2000). Член на Международния институт за човешките права (2005)]. Участва в Международния търговски арбитраж. Специализирал в областта на международното търговско и банково право във Великобритания, САЩ и Швеция.

До 1989 г. Недялков работи за фирмата за оръжейна търговия Кинтекс по линия на т.нар. "скрит транзит", покровителстван от "Държавна сигурност", пише в Уикипедия. Справката на глобалната енциклопедия продължава: "От 1990 г. е генерален директор на българско държавно външнотърговско дружество. Като собственик на няколко денонощни заведения в центъра на София, Недялков се запознава с Васил Илиев и други от българската организирана престъпност. През 1992 г. създава Ист-уест интернешънъл - едно от първите акционерни дружества след 1989 г. Дружеството емитира публични акции и набира огромен за времето си капитал. Недялков притежава финансова къща, застрахователно дружество, строителна фирма, много заведения, софтуерна компания и издателство, учредява Българска сконтова банка. В края на 1994 г. акциите на дружеството падат и много дребни акционери изгубват вложените пари. Недялков е обвинен за присвояване на над 30 млн. щатски долара.

Днес тези пари се равняват на поне 100 милиона лева. По онова време той живее в Западна Европа. От началото на 1994 е в Швейцария, но е предупреден да напусне страната. Арестуван е от Интерпол в Ница, прекарва 10 месеца в ареста, след което е екстрадиран, за да бъде съден и прекарва над година в български арест. Оправдан е през 2005 г. По негова жалба Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъжда България за неправомерен арест и прекалено дълго задържане.

Работи като юридически директор на водеща финансова институция в София. Сред неговите клиенти са фирми и лица, между които и спрягани за контрабандисти на наркотици, оръжие и цигари. Двама бивши съдружници на Недялков са публично разстреляни - Димитър Дацов и Константин Дишлиев.

Единият е свързан с приватизацията на погубения соцгигант Химко – Враца, а другият е баджанак и съдружник на Брендо. Според журналиста от 24 Часа Станимир Въгленов друг клиент на Недялков - ливанецът Адел Саркиз, оцелява при 2 неуспешни атентата.[17] Според оперативната информация на МВР, цитирана от БНР, Саркиз е сред контролиращите наркоканалите от и за Близкия изток. Името на арабина нашумя и във връзка с актуалните скандали около Станимир Флоров.

В началото на януари 2011 г. в предаването Тази неделя по bTV Недялков описа зараждането на капитализма в България и първоначалното натрупване на капитала. Недялков разказа как над 150 души получили куфарчета с пари - кредити за милиони левове в първите години на прехода. През ноември 1989 година Андрей Луканов събрал избраните на среща и им казал: "Другари, назначавам ви за милионери!". Срещата се тълкува като раздаване на куфарчета с пари, но ситуацията не била точно такава, обясни Недялков: "Просто огласи решение, според което държавата ще даде възможност на фирми да се кредитират от банките." [8] Казаното от Недялков впоследствие не е пряко потвърдено от други. [19]

Делото срещу Недялков продължава повече от 16 години. На 7 април 2011 г. Върховният касационен съд на Република България окончателно осъжда Иво Недялков на 5 години затвор за длъжностно присвояване. Въпреки тиражираните в медийното пространство твърдения, че Недялков е създател на финансова пирамида, завлякла над 5000 души, тези твърдения не се споделят от съда и Недялков е оправдан окончателно.

Съдебният състав отхвърля осъдителната присъда в частта да се конфискува 1/6 от имущество на Иво Недялков поради това, че по-долната инстанция не е описала имуществото му. В тази му част, делото пред ВКС е върнато за ново разглеждане на предната инстанция - Софийски апелативен съд. Недялков отрича да има вина за фалита на Ист Уест Интернешънъл. Според него парите на вложителите са инвестирани и вина за фалита има държавата за това, че по онова време не е въвела правила предпазващи както вложителите, така и управителите на акционерните дружества: "И сега да искате да си купите акции от някоя банка на другия ден не може да ги върнете и да си вземете парите", завършва Уикипедия.

Девизът на компанията Ийст Уест Интернешънъл беше Диктум меум пактум или Думата ми е закон. И вярно излезе. Законът проработи за Недялков. А вложителите пиха много студена вода.