Когато един фестивал започва с Лео ди Каприо, сигурно е логично да завърши с Ален Делон. Точно така се получи в Кан, където в последната фестивална вечер имаше специална гала за Ален Делон. Дали организаторите го използваха за още една подигравка с момчето, което им откри форума като Гетсби? Със сигурност очакваното помирение между фестивала и най-известния френски актьор за всички времена ще почака във времето. Обтегнатите отношения датират отпреди 6 години, когато босовете на панаира на суетата на Лазурния бряг "забравиха" да поканят Ален на 60-годишнината на форума. Сега, уж му отдават почести, но всъщност му


наточиха медийна секира


Внезапно в Кан покани като една от обичайните за този фестивал старлетки, които танцуват една нощ под светлините на прожекторите, някоя си Алисън ле Борхес. Тя би била поредната моделка, която със зъби и нокти се бори да стане актриса, поредното момиче, което няма много талант, но с красотата си умее да привлича обективите на камерите и фотоапаратите на световните медии в отчаян опит да бъде запомнено. Ако не беше една малка, но важна подробност.
Фестивалът в Кан извади най-грижливо пазената тайна на семейство Делон. Става дума  точно за споменатата Алисън ле Борхес - непризнатата внучка на маестрото. Това е дъщерята на неговия първороден син Антъни Делон.


Саморазправата е като със Стефан Данаилов във "ВИП Брадър"


За разлика от неговия син Владо обаче, Алисън никак не обича да говори за известната си фамилия. Дискретността на майка й и на самото момиче е похвална. Въпреки че цял живот обитават същия град като Делонови - Париж, те никога не продават историята си на медиите. А свързването на двата края не е много лесно за самотната родителка и нейната красива щерка, която е одрала кожата на знаменития си дядо. Тя е просто като нарисувана и гледа света през прочутите Делонови очи.


Хубавицата работи като келнерка


в обикновено заведение, докато навършва пълнолетие и малко по-късно с първия самолет отпрашва към Америка. Там я откриват за моделството. Сменя Ню Йорк за Холивуд и започва с първите опити за пробив в киното. Понеже задължително я питат дали дядо й има нещо против, тя неохотно отвръща: "Това е човек, който не би си мръднал пръста заради мен. И съм му благодарна за това. Но не, не съм чувала да има нещо против артистичните ми изяви".     
При цялата тази гърмяща семейна драма, не беше лесно и за последните, представени на фестивала филми да привлекат вниманието. А те бяха силни. "Имигрантката" е истинската история на полско момиче, което попада в Америка в началото на 20-те години. Удивителната Марийон Котиар е фантастична в ролята на Ева - набожната красавица, която е принудена да проституира, но никога не губи вярата и надеждата, които я спасяват. Хоакин Финикс е комбинативния шоумен и сводник Бруно, който е обичал само себе си, преди да срещне пришълката. Залага на нея и губи всичко. Филмът е доказателство, че


добро кино все още има


Колкото и на българския зрител, комуто по екраните в родината поднасят само най-долнокачествени бози от Холивуд и рядко нещо прилично, да не му се вярва.
Сигурно в София ще се излъчи поне на кинопанорамата новото творение на обичания в Кан Роман Полански. Легендарният режисьор предизвиква със своята "Венера в кожа с косъм". Филмът е изграден от един бекраен диалог, но това не значи, че е скучен. Някои биха го оприличили и то правдиво на


телевизионен театър


Именно това му е жанрът. Действието се развива между двама актьори на една сцена - красива, но презряваща актриса и неуверен чувствителен режисьор.
Закриването на фестивала късно снощи беше оставено на "Зулу". Зад заглавието не се крие екзотика, а ужасяващ разказ за нов наркотик - коктейл от амфетамини, които карат младите хора буквално да беснеят и дори да убиват. Експериментират го върху черните жители на Кейптаун, но опасната дрога удря и децата на богатите. Зад фасадата на този криминален разказ прозират много от световните проблеми на деня и най-вече тези, които отминаваме, докато се занимаваме с политика и други глупости. Операторската работа е незабравима, а сцените на бруталност могат и да дойдат в повече на хората със слаби нерви.
Орландо Блум е много различен от традиционния си образ на сладникав и слаботелесен красавец.


Поостарял, прилича на Стефан Мавродиев


и също като него здраво е тренирал. Фенките на холивудския любимец ще бъдат очаровани от новоизваяните му мускули, които допълват новия му и мъжествен образ на пропаднал герой, къкъвто играе в "Зулу" - един алкохолизиран плейбой около 40-те, чийто мозък обаче сече като бръснач, а юмруците му са като на професионален боксьор.
Невероятно е актьорското присъствие и на другата звезда в продукцията. Форест Уитакър е уникален, въпреки че само на този фестивал в Кан, това е вторият му филм, а общо за една година има заснети цели 6.  Нещо като Асен Блатечки по количество, но класи нагоре като качество.

Снимка: facebook