Шок и ужас предизвикват резултатите на българските спортисти на Олимпиадата в Пекин. Защо? Защото това са игрите, за които се харчат най-много пари от държавата, БНТ и т.н. Или защото имаме традиции в спорта?! Само с пари и традиции явно не става.

Таню Киряков, 45, Иван Тасев, 41, Мария Гроздева, 36, Румяна Нейкова, 35, Армен Назарян, 34, Йордан Йовчев, 33 – списъкът на ветераните е безкраен. 15-20 години все на тях разчитаме. Но никой не е съвършен! Така че тези безспорни герои нямат вина, дето сме ги натоварили със свръхочаквания.
Клишето за олимпиадата като “празник на младостта” е разбито на пух и прах. По-скоро може да се използва филмовото заглавие от българската класика “А бяхме млади”…

И все пак остава въпросът: Кой е виновен?!
На първо място са правителствата през последните 20 години. Разрушаването на системата за набиране на деца, обучаването им и развиването на техните таланти в спорта е огромният проблем, който доведе до очаквани резултати. Изсипването на купища пари като евентуални премии за шампиони изобщо не може да промени нещата.
Вечното българско очакване на чудо понякога намира известни поводи за радост, но реалностите са си реалности и редките проблясъци не биха могли да променят отчайващата картина.
Много е важно да бъде взето предвид и изоставането на родната наука, в която също никой не влага пари и идеи през последните 2 десетилетия. А, каквото и да си говорим – съвременният спорт е повече химия и по-малко физика. Доказателствата валят всеки ден под формата на рекорди в олимпийския басейн, наричан Водният куб заради причудливата си архитектура.

Отсега е ясно, че в Лондон след 4 години ще сме още по-зле, но ако сега на някого му хрумне, вместо да охулва състезатели и треньори, да започне инвестиции в спорта от най-ниското стъпало, през 2016, когато Олимпиадата ще е с неизвестен засега адрес, може отново да имаме млади шампиони!