В каква роля искате да се превъплатите?
Играе ми се всичко. Като играя, не се чувствам некомфортно в костюми, защото го възприемам от името на героя си. Но физическото действие на събличане и обличане много ме тормози. Много си мисля върху ролите и в процеса на работа отделям доста време, за да видя колко различни реакции може да има човек. Накрая избирам тази, която ми се вижда най-правилната – как би реагирал, как би постъпил.

Каква е актьорската ви тайна?
Нямам тайна. Моят метод съм го научил от Цветана Манева, при която завърших актьорско майсторство. Изразява се в простия отговор на въпросите: "Какво правиш?" и "Защо го правиш?". Не е важно как го правиш, защото ако следваш тази идея, начинът сам идва. А ако тръгнеш обратно, излиза фалшиво и маниерно. За съжаление доста често ми се случва това – да играя фалшиво и маниерно. Но какво да се прави – има и такива актьорски издънки.

Кой е най-големият ви провал?
О, много са, във всяко представление са различни. Една вечер можеш да играеш изключително, а на следващата да не се получи. Слава Богу, на мен обикновено ми се случва първото. И след това се чувствам страхотно. И с колегите в театъра споделяме тази радост.

Как така повечето от вашите приятели като Владо Карамазов, Захари Бахаров също играят в Народния театър?
Още по-хубавото е, че сме много ангажирани в тази работа. Въпросът не е просто да си изиграем нещата, а наистина да се случи илюзията, представлението и да доставим удоволствие не само на публиката, а и на себе си. Наблюдавал съм много представления, които се претупват, но аз самият никога не съм имал такова. Играл съм болен, със скъсан менискус, със счупен крак и патерици, с две счупени ръце.

Защо със Захари все още не сте се засичали в един сериал, а играете в различни поредици?
Не съжалявам, че съм в друг  проект, а за това че невинаги играя с близки приятели, което за мен е голямо удоволствие. С Владо Карамазов и с него сега играем пиесата Арт на Ясмина Реза и обикаляме цялата страна. Да съм с тях двамата пред камера би било супер приятно.

Имате ли покана да се снимате в някой игрален филм?
С удоволствие бих играл във филм, стига да ми допада сценария. Има много случаи в световното кино, когато ако си бил в голям проект изведнъж интересът към теб спада. Аз бях в Мисия Лондон и след него никой не ме потърси за кино.

Как приемате провалите си?
Те идват, когато се разсейваш и не правиш нещо с цялото си внимание, а половинчато. Старая се да не си го позволявам, защото може да се случи страшна тъпотия. Когато обаче го допусна, доста разсъждавам над него и се опитвам да си извадя поуките. С течение на времето съм си дал сметка какво не трябва да правя и заради това провалите са все по-малко.

Четете ли жълтите клюки за себе си?
Не, който каквото иска да пише. Нали има свобода на словото.

Коя е най-смешниата история, която ви се е случвала?
Има много страшни неща, но за цял живот ще ми остане една смешка от Бургас. Тогава по улицата се шматкаме с Митко Рачков, една жена ни спира и казва на Митко: “Вие сте разкошен, страшно много ми харесвате, доставяте ми такова удоволствие, изключително талантлив сте”. След това поглежда към мен и ми казва: “Вас изобщо не ви харесвам!” И си тръгна. Съвсем откровена беше. Паднахме от смях.

Ще почивате ли това лято?
Наслаждавам се на малкото време, което имам за почивка. След това – нов сезон. Ще релаксирам на Смокиня, там е моето място, където ще заредя батериите за есента.

Известно е, че сте запален сърфист, ще карате ли този сезон?
Не, не карам в България, а ходя в Турция. Една седмица отиваш, караш и след това се връщаш.

Ходите ли все още на мачове?
Известно е, че съм запален запалянко. Ходя на мачове с приятели, водя и дъщеря си. Тя пее песни на агитката с нецензурно съдържание. Чува ги на стадиона, няма как да не ги наизусти. Разбира се, обяснявам й, че това може да се случи само на стадиона.