Строго секретни документи от архива на Националната служба за защита на конституцията (бел. ред. - НСЗК, контраразузнаването) от 1991 г., разсекретени от разследващия журналист Христо Христов, хвърлиха нова светлина върху първите бизнес стъпки на боса на „Мултигруп" Илия Павлов, пише в. Всеки ден.

Сензационните документи категорично опровергават легендата, разказвана приживе от бореца, че е направил първия си милион от подводница, която нарязал на скрап и продал изгодно. Цели 25 години след падането на комунизма вече е 100% доказано, че Илия Павлов е стартирал шеметната си кариера с протекциите на Държавна сигурност.

Документите третират дейността на първата фирма на Илия Павлов - „Мултиарт", регистрирана още през 1988 г. по Указ 56 и официално занимаваща се с внос и износ на антики и произведения на изкуството. Зад паравана на културната дейност Илия Павлов е въртял солидна

контрабанда на оръжия и каптагон

съвместно с друг митичен гангстер - Фатик.

През пролетта на 1991 г. агент на контраразузнаването с псевдоним Виктор докладва за проведена среща между Фатик Шабан и Илия Павлов и опит за прекарване на контрабанда с контейнер на „Мултиарт". В донесението е разкрит фактът, че Павлов се движи със скъпа кола БМВ, струваща най-малко 500 000 германски марки, която Фатик му подарил. Според агента „става въпрос за съвместна контрабанда на психотропни вещества, стоки с висока себестойност или оръжие".

Фатик Шабан е сириецът Исмет Тюркмен Шабан. Той е човекът, който първи започва доходоносна търговия със забраненото от Световната здравна организация психотропно вещество каптагон под крилото на Държавна сигурност, като част от скритата транзитна търговия, която репресивният апарат на БКП контролира. Неговият син - Малкия Фатик, е известен и като Филип Найденов. Той става особено близък с Илия Павлов и в знак на уважение към бащата на бореца сменя името си на Филип Павлов Найденов. След смъртта на Стария Фатик през 1998 г.,

Малкия Фатик поема контрабандните канали

използвани от баща му за трафик на крадени автомобили, наркотици и други контрабандни стоки.
Вторият документ е строго секретен рапорт до началника на НСЗК от май 1991 г., в който е представена информация за търговия с оръжие от страна на Илия Павлов, представен като президент на фирмата „Мулти Интернешънъл" и Фатик Шабан - „известен на службата". Става въпрос за доставка на 1000 броя пистолети за нуждите на българската полиция в София (СДВР). От документа става ясно, че във връзка с тази сделка двамата са заминали за САЩ, въпреки че Шабан е обвиняем по дело за търговия с лекарствени средства под контрол. В рапорта се съобщава и друга сензационна информация - че с част от оръжията, които ще внесат Илия Павлов и Фатик, може да бъде въоръжено и българското бюро на международната полицейска служба Интерпол.

Разсекретените документи показват с какви контакти е започнал бизнеса си една от най-мощните фигури в българските групировки след падането на комунизма. Въпреки огромното влияние в икономиката и политиката Илия Павлов беше застрелян от снайперист на 7 март 2003 г. пред офиса на „Мултигруп".

Няколко месеца по-късно - на 19 август 2003 г., бе ликвидиран и Фатик, първият ортак на Илия Павлов. Наемници застигнаха арабския гангстер с прякор Бабата на светофара на бул. „България" и бул. „Гоце Делчев" и го направиха на решето с автомат „Калашников".

И двете знакови екзекуции и до ден днешен не са разкрити. Според една от многото версии за покушенията Илия Павлов и Фатик са разстреляни, за да се разчисти пътят за нови босове на контрабандата.

Снимка: vsekiden