Вече девето издание на музикалния фестивал Моцартови празници Правец 2013. В каква посока се движи фестивалът?
Мисля,че един фестивал от този формат, щом е стигнал до своето девето издание, значи има големи шансове да продължи напред във времето и да се развие, защо не. Фестивалът би могъл да обогати програмата си, но пък и в същото време да запази едни рамки , които до сега са го правили привлекателен за една доста широка публика. Да, по-голямата част е  от групата на 40- 50 годишните, но ако сте в публиката и се поогледате, ще видите, че нейният състав е много пъстър - от деца до възръстни, от музиканти до просто хора , които са дошли от любопитство или да чуят и видят свой любим певец, балетист, артист и т.н.

Възроди ли се интересът на младите хора към класическата музика?
Дали има интерес на младите към класическата музика? Определено – да! Не бих казала, че е масово явление, но се забелязва, че там където училището абдикира, неправителствени организации все по-успешно запълват тази липса с амбициозни програми. Това е добре за децата ни. Специално в Правец ние сме помогнали да се осъществи връзката между образователната програма на фондация Америка за България – Фортисимо в клас и учениците от ОУ Васил Левски. Те вече втора година са част от нея.  Опитваме се да бъдем една значима част от "армията" на българските музиканти, които полагат всички усилия за съхранение на духовността на нацията.

Кои са основните акценти в тазгодишното издание? Предстоят ли изненади?
Бих казала, че сме се стремили всичко да бъде акцент, както и да ви звучи това. И ако трябва да обясня какво искам да кажа, то е подчинено на едно – търсили сме най-добрите, най-ярките представители  на всяко изкуство, което участва в програмата на този четиридневен музикален и танцов калейдоскоп. От 15 до 18 август  тези, които решат, че Правец не е толкова "непреодолимо" далеч и дойдат сред красотата на природата, спокойните води на езерото и сцената, кацнала на самия бряг, ще видят една копродукция на "Аида"с Държавната опера – Русе и накуп толкова прекрасни солисти – Цветелина Василева катоАида, Анна - Мария Кюри от Италия като Амнерис, Марио Чанг от Канада като Радамес, Кирил Манолов като Амонасро, Деян Вачков като Рамфис, Пламен Бейков като фараона, Илина Михайлова като жрица - всички те – българска гордост. Диригент – Джовани Ди Стефано – Италия, режисьор е Огнян Драганов, а италианецът Салваторе Русо е художник. Това е нашият поклон пред големия италиански композитор Джузепе Верди и 200-годишнината от рождението му. На 16 август следва симфоничен концерт със Софийската филхармония под диригенството на Росен Гергов и солист Виктор Голдберг от Израел. На 17–и има матине за децата с диригент Георги Патриков. Много интересно ще бъде за младите да видят проекта Моцарт и хип хоп, Моцарт и реге с Бобо. Водещи са Мария Силвестър, Силвия Лулчева и Мариус Донкин. Ще ни гостува една авторитетна балетна трупа от Италия - Балето дел Суд и техният хореограф –Фреди Францути. На 18-и на площада в Правец – гоооолям концерт , който по традиция смесва различни музикални жанрове. Тази година – класика. рок и джаз. На една сцена ще извисят гласове и ще свирят Беса Иличи от Косово, Марио Чанг, когото подозираме че не е просто канадец, Илина Михайлова, Даниела Дякова, Деян Вачков и Марян Йованоски от Македония,  Йълдъз Ибрахимова, Рафи, група Кикимора с Николо Коцев и Иван Петров – кларинет. Диригент – Иван Ангелов и хор и оркестър на Русенската опера. Режисьор – Христо Симеонов, мултимедия – Георги Панайотов. Мисля, че успях да кажа всичко, а на вас, които четете, елате да проверите колко точно съм ви информирала.

Достатъчно ли са музикалните фестивали в страната ни?
Чудесно е, че музикалните фестивали стават все повече, особено тези, които са за класическа музика. Само преди няколко години те може би се брояха на пръстите на едната ръка. Сега не е така – почти всеки голям град,където има опера или само симфоничен оркестър, правят такива фестивали.

В какво вярвате?
Аз вярвам, че всичките ми усилия, защото повярвайте ми, много е трудно все още у нас да се прави това, което правим, няма да бъдат напразни. Не искам да приема, че могат да бъдат Напразните усилията на любовта, защото това, което правим, го правим с любов  и то истинска. Искат се съмишленници и аз вярвам, че ще ставаме все повече. Помислете си, че само преди почти 10 години в Правец, един малък град, се ражда тази идея и Общината я прегръща и , ако не е била нейната подкрепа, нямаше да се реализира и вече деветото издание на фестивала да е почти факт – остават само дни до началото му. Та така, няма големи малки градове има голям мащаб на мислене и действие ! Твърде обширно споделих мислите си, желанията, дано не ви е омръзнало да четете. Догодина ще се опитаме да направим едно ДЕСЕТО ЮБИЛЕЙНО ИЗДАНИЕ.

Кое е най-голямото Ви постижение? А коя е най-голямата Ви загуба?
Задали сте ми един твърде личен въпрос – кое е най-голямото ми постижение и най- голямата загуба. Не знам дали е постижение, но знам,че е най-голямото ми щастие – раждането на дъщеря ми и оттам - нататък животът ми се промени. Нищо, че звучи като клише. Понякога клишетата помагат, когато думите не стигат.

А загуби ? Загуби- много, но не съм ги степенувала, просто съм се опитвала да ги преодолея.

Колко важни са парите за Вас? Щастлив човек ли сте?
И сега стигаме до края – дали съм щастлива и дали парите са важни за мен. За парите – даже не ми се пише. Те трябват на всеки, за да реализира много от желанията си (изключвам престоя по магазините) от мечтите си, да помогне на някого, на приятел и т.н. А аз съм щастлива , щастлива като човек, който е направил доста неща в живота си, който е бил заобиколен и контактувал със стойностни хора и личности, който е получил и дал, който отваряйки книгата на спомените си може дълго, дълго да чете.