„Финалното изречение на тази книга е: Моралното негодувание е най-коварният начин за отмъщение. Изречението е на Фридрих Ницше. Но то пасва на книгата на Огнян като ръкавица.“ С тези думи журналистката Люба Кулезич започна представянето на книгата Мафията от КГБ до ДС. Книга за смъртта, насилието и възмездието, издание на „Ентусиаст“. То се състоя вчера, 23 септември 2013 г., в грандхотел „София“. Зала „София“ събра много приятели и колеги на автора Огнян Стефанов, сред които: Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на банка ДСК, проф. Николай Петров, министър на здравеопазването в състава на служебното 88-о правителство, прокурор Светлозар Костов, писателят Александър Томов, главният редактор на в-к „168 часа“ Слави Ангелов, бившият шеф на пресслужбата на Министерския съвет в правителството на Жан Виденов Красимир Райдовски, проф. Юлиан Вучков и др. В залата присъстваха и жертви на „Наглите“ и на организираната престъпност – Катрин Маркова и Киро Киров.

Люба Кулезич разкри интересни факти от Мафията и премина през основните теми, които книгата засяга, припомни значими събития от последните години в обществения и политическия живот на България, всичко онова, което се е случвало и продължава да се случва „зад кулисите“. Негодуванието, отмъщението, жертвите, структурите на организираната престъпност... „Книга на негодуванието“, „книга на отмъщението“, „книга на гнева“, „емоционално дива книга“ – така журналистката нарече книгата на Огнян Стефанов. Много е изказано и изписано за мафията. Това, което отличава Мафията от КГБ до ДС от другите документални четива, е нейната емоционалност и откровеност. Тя разкрива едни от най-известните сюжети и екзекуции на мафията, а също и кои са корените на организираната престъпност в България, а именно в службите на бившата тоталитарна държава и в съветската КГБ.

Авторът разкри, че много хора искат отмъщение, защото не желаят да простят за десетилетията на лъжи и манипулации. Никой не може да живее спокойно и да отглежда децата си сред мутрите и „белите якички“. И е време нещо да се промени. Но затова, пише Стефанов, ни трябва снайпер, за да разтупкаме сърцата на политици и управници, не за друго. Време е за отмъщение и за възмездие. Не случайно първата глава от Мафията от КГБ до ДС е озаглавена така: „Ако имах снайпер“. Тя изразява дълбокия и безсилен гняв на автора – гневът на жертвите на мафията. И те не са само пряко потърпевшите от отвличанията, побоищата, рекетите, смъртта на близки хора. Всички ние сме...

Огнян Стефанов вярва, че във времето на „Октопода“, в което живеем, време „мътно и недоволно“ фактите около делото „Килърите“ един ден ще станат обществено достояние, че след „Наглите“ ще има някакво възмездие за жертвите. Убеден е, че е нужно отмъщение за всички ужасни неща, случили се в нелеката ни нова история. Убеден е, че трябва да си зададем въпросите: защо мафията в България е в топ 10 на световната организирана престъпност, кой създаде мутрите, „кой дърпа конците“ и да търсим отговори. За да открием: Защо сме една от най-бедните нации в Европа? Кой и защо прикрива престъпници и престъпления? Кой и защо разстрелваше публично надеждите ни всеки ден? Защото смъртта със сигурност не ни е занаят, а в мафията победители няма, има само победени. „Който има волята, амбициите, силата или страда от безсъние, нека да прочете книгата, струва ми се, че няма да съжалява.“ С това изречение Огнян Стефанов постави финал на речта си. И сложи началото на нови размисли.