Неповторимият Емил Димитров, идол на няколко поколения българи, е бил мъжът мечта за всичките си съученички. Като невероятен красавец, с маслинено черни очи и маниери на френски аристократ го описа момиче от съседен на неговия клас в 21-во училище. Днес, години по-късно, пенсионираната Силвия Величкова споделя спомените си ексклузивно пред „Всеки ден". През далечната 1958 година никой не подозирал, че с музиката си Емил ще завладее света и ще се превърне в недостижим блян.

„Емил дойде в нашето училище в 10 клас. Още в началото впечатли всички - с първото „Добър ден", което каза. И момчета, и момичета бяха пленени от него - нали знаете, има хора, които са сякаш посочени. Изискан, интелигентен, с невероятни маниери. Наистина се виждаше от пръв поглед, че е по-различен от другите", потъва в миналото съученичката му Силвия, която и днес живее в центъра на София и твърди, че спомените за певеца са едни от най-хубавите за нея.

Когато Емил се появил в сградата на днешната 22-ра гимназия до НДК, вече се било разчуло, че е известен и че е син на легендарния факир Мити и асистентката му Мадам Сиси. Те са най-известните илюзионисти в тоталитарна България. Емил пристигнал от Плевен, тъй като родителите му се преселили да живеят в столицата. За отрицателно време новият ученик се превърнал в мечта за всичките си съученички. Те веднага забравили за останалите буйни и невъзпитани младежи, които печелели сърцата им с бели и палави постъпки. Целият клас се влюбил в новото момче, което респектирало с обноски.

Емил омайвал момичетата, като повдигал вежди нагоре

„Всички момичета бяхме впечатлени от неговата хубост. Беше със страхотна къдрава коса, с черни маслинени очи - като от рисунка. Беше наистина много, много красив, сякаш е холивудски актьор", с усмивка разказа жената, имала късмет да дели училищния чин с голямата звезда. Силвия дори се чуди защо по-късно Емил е изправял косата си, когато вече е на сцената.

17-годишното момче обаче дори не знаело, че момичетата до едно шушукали само едно - в коя ли ще се влюби. Надпреварвали се за вниманието му, ръсели остроумия, когато се мернел около тях, кикотели се. Било истинско забавление.„Всички момичета бяха влюбени в него. Особено ни очароваше с едно специфично негово движение на веждите - когато нещо се учудеше, ги изкривяваше нагоре по един особен начин. Припадахме, когато го направи", спомня си порасналото момиче.

В крайна сметка Емил Димитров изненадал всички, когато към края на 11 клас се влюбил в една от съученичките си, която в никакъв случай не била най-красивата, нито пък най-интересната. „Не че не беше хубаво момиче, но не беше нещо особено, а и цялото й лице беше в младежки пъпки. Но Емил хареса именно нея. Всички бяхме съкрушени от избора му", призна съученичката му. Повечето от момичетата направо останали с отворена уста и моментално намразили повелителката на сърцето на училищния красавец.

Явно обаче самият той никак не се смущавал от недостатъка на девойката. Напротив, обсипвал я с подаръци и комплименти, ходели на кино, помагал й в уроците, дори й посвещавал стихове.
Кога точно музикантът се е преситил на женската любов, съучениците му не са наясно. Никой не подозирал, че най-красивото момче в училище може завинаги да се откаже от женското внимание и възхищение. Много от тях дори не вярват на приказките, че Емил е хомосексуален.

В клас, пък и по коридорите, Емил не се държал като другите момчета в училище, които не се различавали особено от днешните тийнейджъри - тичали из коридорите, блъскали се, крещели, пушили тайно на двора. „Емил беше друг. Изобщо не беше буен, просто си беше едно обикновено, скромно момче. Тогава той и не можеше да си позволи по-предизвикателно облекло - всички ходеха с фуражки и с униформа", връща се към миналото съученичката му Силвия.

През 50-те години никой не знаел, че чернокосото момче ще стане звезда, но талантът му не останал незабелязан - Емил се изявявал в драмсъстави, пеел, свирел на няколко инструмента. На всяко тържество първият, който бил ангажиран от учителите да пее, бил той.

Учители го изхвърлили от сцената, докато пял „Мамбо италиано"

Незабравим спомен Емил оставил в сърцата на съучениците си на честване на Ботевите тържества на 2 юни през далечната 1958 година. На 2 юни в столичното кино „Славейков" той трябвало да пее на сцената. И пял, каквото му било казано. Но след първата песен се вдъхновил от някакъв вътрешен порив, разтегнал с всичка сила акордеона и изпял тогавашния хит „Мамбо италиано".

„Много му се радвахме, настана невероятно веселие, на всички ни се повиши настроението, започнахме да танцуваме", разказа развълнувано съученичката му. Само че веселбата траяла кратко, тъй като в разгара на соца западната музика била абсолютно недопустима.

Настанала страхотна суматоха, а Емил бил изтикан от няколко учители от сцената. Зачервена от гняв, партийната секретарка разпоредила да бъде незабавно свален от сцената.
„Не знам точно какво стана. Както се веселяхме от жизнерадостната песен, учителите го изтикаха към края на сцената, дръпнаха го и той не можа да я изпее докрай", разказва очевидката. Съучениците му били крайно разочаровани от реакцията на учителите. Започнали да протестират: „Как може, толкова беше хубаво..." Въпреки това никой не помнел Емил да е наказван за музикалното си своеволие.

И при скандалната случка вероятно го е спасил чарът му, защото както учениците, така и учителите много го обичали. Бил много добър ученик, доста интелигентен, скромен и безкрайно лъчезарен. Въпреки музикалния си талант Емил никога не пренебрегвал останалите предмети и се появявал с подготвени уроци в клас.

„Този човек беше роден за звезда. От срещата си с него знам, че някои хора просто са по-специални и са орисани да бъдат пленителни и да имат по-необикновена съдба от другите", казва Силвия.

Източник: Vsekiden.com

Снимка: vsekiden.com