Направо не мога да повярвам. Свят ми се завива и се завивам презглава от ставащото по ТВ7 с главни действащи герои - обичани и тачени някога изпълнители. Музикалната академия на Аман и Андрей е клоака . Така си представям казана на Ада, а пеенето вътре е заглушено от клокоченето на глупости, врачосване и пъпки в едър телевизионен план. Че Петя Бюуклиева е чаровно крейзи, вече знаем. Че Кичка Бодурова не е на 24 - също знаем. Че Криско не може да пее- също. Но защо трябва всичко това да става национално достояние в името на няколко зле запълнени телевизионни часове.

Вътре все едно са събрани няколко училищни класа, заедно с класните си. Повредена комуникация, фалшиви поклони и летящи професионални и човешки биографии са не/естествената среда в това шоу. Жълтото по устата на непознатите и ръждясалото по гърлата на установените се смесва , без продуценти или участници да са предвидили антидота за този тъжен резултат. Никога повече Петя Буюклиева няма да е същата, защото подмени доброволно своя статус на прилична, добронамерена звезда от Б група на българския поп с врещяща, леко проскубана и дуднеща жена на определена възраст. Нейната Лейди Гага ще й отмъщава дълго занапред, заради неправилната препоръка, която също е част от замисъла на телевизионното събитие. Кичка Бодурова показа „лице назаем”, напълно различно от подобреното от фотошоп на снимки, клипове или компакт дискове.

Да бъдеш Дженифър Лопес на тази възраст е все едно 9 годишен да стане папа.  Липса на старание или лоша подготвеност за среща с истинския телевизионен капитализъм? Телевизионната реалност е жестока. Тя търси да създаде жертви, а не герои. Тя увлича с ароматния си синкав мираж, като в далечината обещава слава а в дълбочина предоставя единствено скръб и печал от неосъществените амбиции и очаквания. Лукавите Аман и Андрей обичат да обещават, но рядко спазват обещанията си. В Къртицата те посегнаха дори на Евгения Калканджиева, техен кадър и я оставиха да изглежда пияна, злобна и нетърпима. Май вярно ще се окаже, че човекът е единственото животно, което се спъва в един и същи камък два пъти.

Ако сте проследили всичките Биг и Вип брадър-и и  подобни тям програми, ще сте разбрали, че от там всички излизат полуживи, с разтрогнати биографии, смърдящи на неприязън, вътрешна и откъм зрителите. Защо тогава им трябва на възрастни жени със симпатична кариера да се показват невчесани, негримирани, точно както лелките и бабичките, израснали с песните им. Зрителят иска да види онова, което го няма вкъщи - секси жена, високо поведение, лафове, магии от грим, прическа и облекло. Той не иска да гледа някого, който си бърка между пръстите на краката и после си ги души, защото и той прави така. Не иска да види жена, говореща за гювеч като Кичка, защото това са темите и на булчето му. Зрителят не иска да гледа бараби като Дичо, защото входът на блока е пълен с нему подобни.

Татуировките на Любчо също са  телевизионен стрес- една разноцветна боза, разлята напосоки по тялото му. Само вратът му прилича на стена с графити, а ръцете му изглеждат по-скоро немити, отколкото татуирани. Сантра пробля(с)ва кога в розова рокля, кога в черен клин и леко прорязва с обещание ефира. Журито е пълен шаш. Георги Христов е заприличал на възгордял се оберкелнер, на когото пред пенсия са отказали повишение.

Здравко от Ритон- много, много , много зле. Това, което устата му премълчават, го пресъздава лицето му - отпуснато и безполезно в целия ритъм на случващото се. Бедата Криско е повече от нагъл. Той е един Дриско, а Фънки е достатъчно добре възпитан, за да му удря шамари, без дори да го докосва. Жалките сценографии, хвърчащите педалски дупета на сцената и устните – балкон от Сатен са кичозната бродерия на този формат.

Може би Аман и Андрей са ослепели в Къртицата и едва сега се опитват да прогледнат с нещо цветно, но панаирджийско и като свалено от стрелбище на селски сбор. Би било подходящо на сергиите да се продават огледалца с черно-бели снимки на участниците. Благодаря.