Архивите са живи и следите остават. Колкото и неприятно да е това. Всеки път, когато някой понечи да каже какво мисли за Гълъбин Боевски, друг не ще да го чуе и обявява щангиста за герой, каквото и да е сторил. Защото е олимпийски шампион. Чест и почитания. Още повече, че тази титла беше спечелена насред особено драматична ситуация за българския спорт. Забравили ли сте? Четете тогава.

Олимпийските игри в Сидни сложиха кръст на силния български спорт. На тях избухна чутовен скандал с нашите щангисти и фактът, че в крайна сметка те бяха оправдани, след като нашата федерация осъди световната за липса на доказателства, не промени лошото чувство, което остана, пише Супер 19'.

Случката беше следната:  Иван Иванов, Изабела Рифатова и Севдалин Минчев удариха яко в началото на олимпийския турнир по вдигане на тежести. България изригна. Веднага след това обаче нашите върнаха медалите, след като в допинг пробите им бе открит диуретикът фуроземид. Последва и втора санкция, наложена от Международната федерация по вдигане на тежести (IWF) - отстраняване на целия ни отбор от игрите.

Българската федерация по вдигане на тежести (БФВТ) обаче спечели делото срещу IWF пред арбитражния съд на Международния олимпийски комитет (МОК) и тимът ни бе реабилитиран, медалите обаче не бяха върнати. Нито животите на трима души, посветили детството и младостта си на спорта и почернени за цял живот, заедно със своите близки. Невероятно лична трагедия. Три съдби, които влязоха в многочислената епопея на забравените, които бяха принесени в жертва на прехода.

Като достоен мъж, ненадминатият треньор Иван Абаджиев пое отговорността. Делегацията ни от своя страна обвини за скандала производителя “Софарма”.  Никой не разбра къде е истината, защото резултатите от лабораторните изследвания от една страна показаха, че използвания от нашите ороцетам не е в листата на забранените от допинг-комисията на МОК, но от друга незнайно как в медикамента се е съдържал диуретикът фуроземид, които не е бил споменат в упътването. Иван Славков, който тогава беше шеф на олимпийския ни комитет, обяви, че БОК ще заведе съдебен иск срещу производителя Софарма.

Оправданието на компанията тогава, цитирано в медиите, е, че диуретикът е попаднал от недобре почистена поточна линия. От предприятието се усъмниха, че колбите в лабораторията не били добре измити и по тях имало засъхнали остатъчни количества от забранения диуретик. Самият тогавашен премиер Иван Костов нареди разследване, понеже очевидно версията се видя много съмнителна и съшита с бели конци. За да бъде шашът пълен, тогавашният изпълнителен директор на Софарма Иван Бадински разказа, че двете лекарства ороцетам и фуроземид се произвеждат на различни поточни линии, при което смесването на веществата е абсолютно невъзможно.

Скандалът стана международен, защото се оказа, че олимпийската лаборатория от своя страна е разчитала само на електроника, без експертна оценка. Което доведе до цялостно обръкване дори и на най-посветените в темата на допинга.
Бронзовия медалист от олимпиадата в Москва ‚80 Неделчо Колев заяви пред Капитал: „Абаджиев не може да сбърка. Другите водещи специалисти, взети заедно, не са толкова наясно, колкото е той”.

Таткото на Рут Колева оневинява Старшията. Срещу създателя си обаче скочи единственият българин, допуснат до олимпийска титла. Това беше очаквана реакция, понеже и чуждите, и нашите медии се усъмниха как всички в един отбор са виновни, а един не е. Гълъбин Боевски трябваше да намери убедително оправдание за себе си. Веднага плъзнаха и слухове, че понеже той се състезава в Германия и е любимец на шефа на световните щанги, е минал между капките. Злите езици нямат умора.

Олимпийският шампион Гълъбин Боевски (69 кг) мълча, докато не дойде неговия ред. Когато взе титлата, сензационно предаде наставника си като заяви, че не вземал от лекарствата на Абаджиев. Съотборникът му Иван Иванов, който пострада от скандала обаче се оказа на друго мнение, макар да бе един от най-ощетените. Ако Старшията би имал вина, дали той би му го спестил? Иванов свали всяко съмнение от бащата на българските щанги: “Всеки медикамент, който приемаме, ни се предоставя предварително, за да видим какво съдържа. Още преди време видяхме какви лекарства ще вземаме и установихме, че в тях няма забранени вещества”, каза шуменецът.

Триумфът на Боевски на фона на погиването на българските щанги, които никога не се съвзеха от удара, макар да произведоха още един олимпийски шампион през 2004 г., остави негативизма на заден план. Но самият Боевски, който се направи на светец през 2000 г., още през 2003 г. беше хванат с допинг. И беше наказан с 8 години забрана да практикува своя спорт. По ирония на съдбата, веднага след изтичане на наказанието му, през 2011 г. той беше арестуван и осъден в Бразилия на две инстанции за трафик на 9 кг кокаин, при това в компанията на своята дъщеря.
Никой български спортист никога не е донесъл на България такъв голям срам!