Гените са достатъчни, за да бъде определено от коя държава произхожда човек, съобщи "Ню сайънтист", позовавайки се на две независими изследвания. Екипът на Джон Новембър от Калифорнийския университет на Лос Анджелис анализира разликите в една-единствена буква ДНК в геномите на хиляди европейци.

Учените са категорични, че с този метод могат да разграничат финландци от датчани и германци от британци. Въпреки имиграцията и смесените бракове, генетичните разлики между европейците са почти изцяло свързани с мястото им на раждане.

Това не означава, че европейските нации са представители на миниатюрни раси. "Генетичното разнообразие в Европа е много малко", изтъква ръководителят на второто изследване Манфред Кайзер от университета Еразъм в Ротердам.

Двата екипа откриха модела на генетичната география като анализираха стотици хиляди варианти на общ ген, наречени единични нуклеотидни полиморфизми (ЕНП), в геномите на хора от около 25 държави.

Тези варианти са участъците в генома, където един човек може да има буквата А, а друг - Т. Макар и двата екипа да са работили независимо, те са използвали еднакви ДНК проби, събрани от фармацевтичната компания "Глаксо Смит Клайн".

От всяка проба учените са декодирали половин милион ЕНП. В общата оценка на разликите между два генома обаче те са използвали математически модел, свиващ стотиците показатели до две координати, като геномът на всеки човек се представя с точка. Колкото по-големи са геномните различия, толкова по-голямо е разстоянието между точките.

Така учените създават геномна географска карта на Европа. В нея испанските и португалски геноми са на югозапад от френския, а италианският е на югоизток от шведския. Най-общо, колкото по-близо живеят два народа, толкова по-сходни са техните ДНК.

Генетичната карта е толкова точна, че когато екипът на Новембър поставил върху нея геополитическа карта, половината геноми се оказали в обсег до 300 км от страната на произход, а 90 процента до 700 км.

И двата екипа установиха, че в Южна Европа генетичното разнообразие е по-голямо, отколкото на Скандинавския полуостров, сред британците или ирландците.