Недялко Лазаров безспорно бе един от най-колоритните съквартиранти в къщата на „Биг Брадър Ол Старс". Заради логореята си и непрестанните крясъци по всякакви теми той си навлече гнева на останалите участници, а публиката го определи и като първия изгонен. Репортер на „Всеки ден" се срещна с него, за да го попита на какво се дължи хиперактивността му, за бизнеса му и успехите и провалите в живота му. Както винаги Недялко бе несломим и се наложи да го прекъснем десетки пъти, за да може изповедта му да се побере в една вестникарска страница.

Недялко, напуснахте със сълзи, отказахте да си тръгнете от къщата, много емоционален завършек на престоя ви в „Биг Брадър".

Сълзите бяха, защото за мен „Биг Брадър" бе като храм на Мелпомена, място, на което да се изявя, да покажа моя талант, даден от Бога, а той е да говоря. Знам, че понякога хората ме прекъсват, сигурно и вие ще го направите, но аз съм си такъв от дете. Обичам да говоря. Аз не бях номиниран за изгонване, просто продуцентите спасиха Златка Черната и аз влязох на нейно място. Аз бях усмивката на къщата. Аз не исках да си тръгвам, моето място беше там. Аз исках да си тръгна последен. Не разбирам как може някой да се радва, че си тръгва. Това за мен значи, че няма сърце на победител.

Защо тогава ви изгониха зрителите?

Защото бях себе си. А аз макар че говоря много и често оставам неразбран, съм с добро сърце и съквартирантите ме обичаха. Най-мразените съквартиранти в къщата са двете Златки и по-специално Черната Златка.

Защо ги мразят?

Защото се прави на такава, каквато не е. Била перфектна домакиня, готвела. Че ако тя не готви, друг ще готви. Мога и аз да готвя. И в същото време освен да готви, тя нищо друго не прави. Отказва дори да вдигне от масата вилицата, с която е яла. Златките са най-мразени, защото, както казва Денди, „умствените им възможности се измерват със слой върху слой пудра и гримове".

Като говорим за способности, ти твърдиш, че си успял човек. С какво се занимаваш всъщност?

С абсолютно разнороден бизнес в сферата на услугите най-вече.

Можеш ли да бъдеш по-конкретен?

Имаме със съпругата ми фризьорски салон, предлагаме професионален грим. Имаме и невероятно бутиково заведение в центъра на Ямбол. Имам и телевизионно студио, в което правим единственото публицистично предаване, в което част от въпросите задава публиката - директно и на живо - в студиото и по телефона. Нямаме аналог в България.

Доста разнородни дейности. Всички ли са печеливши, или някои от тях издържат другите?

Нямам нереализиран бизнес. За последните 7 години за мен са работили 1500 души, всичките ми документи са изрядни. Бизнесът не е производство, бизнесът е хора. Има ли хора, има консуматор. В Ямбол обезлюдяването е най-големият бич. В този смисъл да правиш бизнес в обезлюдяващ град и да е печеливш, какъвто е моят, ме кара да се чувствам удовлетворен. Това е подвиг.

Като сте дали хляб на толкова хора, обичат ли ви съгражданите ви в Ямбол?

Обичам е изхабена дума. Мен ме интересува семейството ми - на тях липсвам и те ми липсват. Защото всеки ден срещаме хора, които ни се усмихват и ни казват „добър ден", а след това злословят зад гърба ни. Такива станахме хората. Дали ме обичат съгражданите ми, или не - те да кажат.

А защо тогава не успяхте като кандидат-кмет на Ямбол?

Няма как да успееш в държава, в която, за да го направиш, ти трябват само пари. Без голяма партия зад гърба си няма как да успееш като кандидат-кмет.

Много неща правите в живота си - артистичен сте, бизнесмен, кандидат-кмет, шоумен, че и музикален хит направихте. Откъде идва енергията ви?

Божи дар. Моят талант е невъзможността някой да ми затвори устата. Подготвен съм по всички актуални тема от деня.

От дете ли сте така - хиперенергичен и неспиращ да говори?

Да, от дете. Даже се сещам сега, навремето имаше лагери. И аз изкарах 4-ка по някакъв предмет и татко, Бог да го прости, ме наказа да не ходя. Учителката ми извика баща ми и му каза, че ще ме изпита да си поправя оценката и ако може, той да отмени наказанието, защото съучениците ми отказват да отидат без мен на лагер. Изпитаха ме и отидох на лагер. И последната вечер, събрани около лагерния огън, аз пак не спирах да говоря и развеселявах съучениците си и накрая децата от другите градове се разплакаха, че се разделяме. Това съм си аз.

Така като ви слушам, оставам с впечатление, че сте имали щастливо детство. И няма как да не ви попитам за един човек от детството ви, който не е сред живите. Става дума за брат ви, който бе убит в Англия.

Две дати в моя живот няма да забравя - едната е раждането на дъщеря ми, другата е убийството на брат ми. Такова зверство! Дори когато се коли животно, гледаш да го ръгнеш веднъж и да почине, да не се мъчи, а брат ми 5 пъти го е пробол с нож, думи нямам. Болката е огромна.

Разследването докъде стигна?

Разследване няма, защото нямаме пари. Накрая майка и татко взеха пари назаем, за да докараме батко тук и да го погребем в Ямбол, в родното му място (разплаква се - б.а.). Тогава консулът ни във Великобритания ми каза: „Представи си Англия като една гара с много коловози. България няма свой коловоз в Англия. Правителството да тръгва да разследва убийството на чужденец, ако не е някой дипломат или големец - абсурд". Даде ми съвет да си наемем агенция, която да събере евентуално доказателства, които да предостави на властите и чак тогава да се започне разследване. Но наемането на такава детективска агенция е много скъпо - 20 000 паунда. А ние нямаме такива пари. Това, което успяхме да направим, е да издействаме давността на разследването за убийството на брат ми да е с давност 15 години, от които вече минаха 4. Това е една от мечтите ми - да събера пари и да разбера кой и защо уби брат ми.

Имате ли съмнения кой и защо е убил брат ви?

Грях да си сложа на думите, прости ми Господи, но грях на съзнанието и на сърцето - не слагам. Аз имам изключително сериозни подозрения, че съпругата на брат ми Румяна и баща й Тодор знаят кой го е убил. Те знаят истината, но мълчат. Нея едвам я докараха на погребението, 2 години лъга децата им, че баща им е жив, но е тежко болен в България. Не ги пуска да ги виждаме.

Казахте, че събирате пари, за да се възобнови разследването. Хонорарът ви от „Биг Брадър" в така наречения фонд за смъртта на брат ви ли ще отиде?

Той е толкова минимален, че ще ми стигне за няколко дни престой в София. С него не мога да сбъдна и на най-малката мечта на дъщеря ми. С тези пари мога да я пратя на екскурзия в Турция, че е най-близо и най-евтино, но не й да платя на детективска агенция. Някои хора, чувам, са взели големи хонорари, но аз не съм сред тях.

Колко пари е хонорарът ви - 1000-2000 лева?

Да, толкова горе-долу.

Източник: vsekiden.com