Както е тръгнало, Под прикритие ще ни преследва, докато не се пенсионираме. Само вижте - двата култови и останали в историята от всички умни и безумни сериали на БНТ - Капитан Петко войвода и На всеки километър, имат само по два сезона. А Под прикритие - цели 4.

Още при първия, ако си спомняте разкрихме колко подозрително фабулата прилича на тази на един холивудски блокбъстър на Скорсезе, изпреварил бг сериала, че чак и визуално героите бяха маркирани с шапки, цайси и други знакови детайли досущ като в щатската суперпродукция. Беше донякъде простимо, защото първият сезон си бе ниво. Вторият горе-долу пасна на актуалния момент. Но третият и четвъртият вече са издихания на вече видяното.

В края на първия епизод от новия сезон снощи имах чувството, че съм гледал поне 2 - толкова монотонно и тъповато ми се видя действието. Погледнах часовника, надникнах в тв програмата - оказа се една само серия. И се сетих за тази толкова важна в живота мъдрост, която всеки от нас трябва да следва - човек трябва да знае кога да спре.

Разбирам Севда Шиш. Все пак тя продуцира. А продуцентът отговаря за кеша покрай продукцията. За кеша няма нищо по-важно от това да тече. Пък, дето се вика, то и данъкоплатецът не ѝ търси сметка за какво му троши милионите. А, щом са държавни, парите се смятат за ничии по стар български и турски обичай.

И все пак, важно е човек понякога да проявява и съвест. Да поспре, да се поогледа, да премисли не е ли преминал границите на приличието....Иначе няма отърване от разградската фолклорна група.