Ивайло Захариев е роден е на 4 октомври 1984 година в София. През 2007 година завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Атанас Атанасов. Работи като актьор на свободна практика. Познаваме го от ролите му в "Пистолет, куфар и три смърдящи варела (2012), Love.net (2011), "Лов на дребни хищници" (2010), но истински фурор направи като Мартин в сериала "Под прикритие" (2011-2014).

Дебютът за Ивайло е участието му във филма Номер 1 на режисьора Атанас Христосков, разглеждащ теми за ученическото насилие на фона на силен български хип-хоп, но със сигурност е ролята, с която ще бъде запомнен от зрителите. Ивайло казва, че се е молил за успеха си на Господ, но не в името на славата. Той често споменава вярата и каузите, защото е посветил живота си на това да помага на другите. Откликващ, спокоен и неочаквано скромен за актьор, Ивайло е последовател на протестантската църква и не се притеснява да говори за Пътя и Истината. „Политика може да се прави от граждани, като контролираш тези, на които си делегирал власт“. Това мнение сподели актьорът в студиото на “Денят започва“ по БНТ1.

 

Промениха ли се с нещо събитията, след като популярна личност като вас се включи в протестите?

Покрай баща ми съм приел това, че човек трябва да изразява своята позиция – дали чрез протест, дали по друг начин. И понеже и той в по-младите си години е бил активен съм забелязал от него, че трябва да изразиш гражданската си позиция, не можеш просто да се примириш с разни неща. И преди сме ходили заедно с него на протести и сега беше напълно естествено за мене след случващото се в страната да бъда част от нея, да бъда там. Поне успяхме да пробудим младите хора да обърнат внимание на политиката. Ние трябва да контролираме тези, на които сме дали власт.

Как си представяте живота на вашия син Филип след десет години?

Като едно младо момче, което има възможност да се развива тук в България. Не сме си и помисляли да напускаме страната или да емигрираме.

Всъщност искате сюжета от Под прикритие да си остане само на филм, а да не се прехвърли на улицата?

Да, определено. Радвам се, че това е само една измислица. Поне героите са измислени, а сигурно някои от ситуаците са преживявани.

Какво да очакваме от този сезон на сериала?

Битката става много ожесточена, правилата вече са променени. Голям екшън се очаква. Надявам се и този сезон да е успешен. Това, което до момента сме заснели е на много високо ниво и вдигнахме доста летвата.

Има ли общо между шоубизнеса и мафията според вас?

В мафията не се влиза така случайно.

А приятелство в подземния свят?

Мисля си, че приятелството е ключова част от това общество, защото там законите не са така установени и трябва да разчиташ на верни хора. Предателството затова е толкова гонено, защото враговете са бол.

Доколко това приятелство е необходимост за героя ви и колко е истина?

Започна като необходимост, но после прерастна в приятелство. В определен момент отстъпват и принципи и мироглед, когато трябва да спасиш приятел.

Мартин е по-скрита лимонка в сериала, такъв ли сте и в живота, или не?

На Мартин му се налага да е такъв. Имам някакви черти от характера, които се доближават до неговите. Но точно в тази интровертност се разминаваме, защото обичам да изразявам чувствата си, мислите си.

Бандитите не са ли непораснали момчета, които размахват пистолети?

Мисля за образа на Джаро, игран от Мишо Билалов. Той влиза сериозно в политиката опитва се да управлява нещо по-голямо. Истинска мафия. А ние сме пчелички,

В първите сезони, вашият герой е предател спрямо бандитите, влизате ли в ролята на Юда?

Не, целта на това предателство е различна. Юда е искал лична облага - 30 сребърника, а в моя случай аз тръгвам към това предателство, за да спася хора от наркотици, проституция.

Какво правихте след като завършихте ВИТИЗ и преди да станете Мартин от Под прикритие?

Участвах в различни проекти и в два филма с малки роли. Интересно ми е да работя с глухите актьори в „Мимарт”, вече три години. Играем представление в Театър „София”, казва се Happy people. То е шоу, има лек сюжет, който се движи около чуващо момче и  глухо момиче. Представленията стават по проекти. Кандидатства се, чака се одобрение и тогава се финансира.

Чувствате ли се като екшън звезда?

Героят ми е екшън герой донякъде, но аз лично не го правя част от себе си. Ще ми е интересно и да изиграя и някоя по-спокойна роля, по-различна от тази на Мартин. Определено има общи неща между мен и него. В много от ситуациите и аз бих реагирал по същия начин. Важно е обаче да не играя себе си. Има и много неща, които ни различават. Аз не бих бил толкова краен. Героят ми е по-агресивен от мен, макар че използва тази агресия за добро.

 
Вие сте силно религиозен?

Няма яснота какво Бог иска от нас. Той не иска да се сещаме за него по празниците, или когато имаме проблеми. А да се отнасяме всеки ден към него като към жива личност. Хората обвиняват Бог: „Защо това ми се случва”. Но въпроса не е от хората към Бог. Той е в позицията да пита защо хората допускат това. Защо не се сещат, че има по-велика личност от нас самите, за да допускаме да става каквото и да било. Разбирането за Бог е много размито, информираността е малко лъжлива, всеки точи отвсякъде. Библията може би не е случайно се е запазила до наши дни. И там човек може да се запознае с истинския Бог.

Как решихте да станете актьор?

Налагало ми се е да работя и други неща, но от малък имам интерес към театъра и киното. Още от ученик се насочих към актьорското майсторство и нито за миг не съм се съмнявал, че това е, което искам да правя.  

За каква роля мечтаете?

Винаги съм искал да играя в епичен филм, може би исторически, от средновековието – да има битки и премеждия.

Положителни или отрицателни роли са ви по-любими?

Да си лошият е може би по-интересно. Добрият трябва да спазва някакви норми, а лошият може да нарушава всякакви правила. Но пък добрият трябва да се постарае някак да е симпатичен на публиката.


Преди време споделихте в интервю, че сте употребявал наркотици, но това за вас вече е минало?

Да, пробвал съм някои по-леки наркотици от любопитство и поради други нетрайни причини. Отдавам го на възрастта. Спрях тревата, защото започнах да усещам, че пречи на работата и ученето ми – не можех да запомням реплики и се чувствах непълноценен. Сега работя с наркозависими и ежедневно ставам свидетел колко много по-лоши последици имат зависимостите. Не виня хората, които посягат към алкохола или наркотика – много често те имат дълбоки причини да стигнат дотам. Смятам обаче, че всеки от нас има воля да реши дали да се остави на течението или да устои. За това обаче е нужна подкрепа и разбиране от близките.

Какво според вас е любовта?

Според мен е отговорност. Нещо, което ни отличава от животните и позволява да обичаме. Любовта е  извор,  тя не е чувство, което те завладява само пролетта. Трябва да я задържиш през тежки зими, през които минава животът ни.