Преди дни си казах: "Е, не всичко е изгубено". Защото в най-модния ( а според мен и доста чалгарски по душа) нощен клуб на София Бедрум с една приятелка си поръчахме на караоке песента Фалшив герой на Тодор Колев. Трябваше да чакаме дълго, понеже явно от клуба не щяха подобна "тъпа" песен. А хората извън нашата компания, които хич не ми се виждаха ОК, когато най-накрая пуснаха парчето, с толкова ентусиазъм се присъединиха с пълни гърла към пеенето на това прекрасно парче, че си казах - абе, има някаква надежда.

Същото си казах и снощи, когато Камен и Тончо направиха "трибют", както се казва в родния шоубизнес напоследък, за 1 година от смъртта на великия актьор Тодор Колев. Вярно, най-лошо изпълнената песен беше именно Фалшив герой, в която се влюбих, когато беше химн на медийния фестивал в Албена - едно неповторимо в днешните скандални, разделни и гнусни времена събитие, което обединяваше всички свежи мозъци в отечеството, правещи всичко възможно за няколко дни да си загладят мозъчните гънки с партита и алкохол, които можете да наречете "море, любов и още нещо"...

Сиромашки, малко спънато, по БНТ-ейски, но все пак шоуто стана, защото имаше смисъл. Да почетем този наистина народен артист, комуто соцът даде върховната си титла "народен артист" точно преди да я отмени. Много, след като тя бе присъдена на икони на кича като Лили Иванова. Не му я даде за култовите роли в Двойникът и Опасен чар - едни от малкото некомплексарски български филми, разбираеми навсякъде по света, понеже са с прекрасна истории, разказани на екрана, и с този безподобен образ начело.

По този повод, никак не се учудвам на нещо, което научих от шоуто: дъщерята на Тодор Колев и Ади Палюшева - Албена, разказа как идолът му Алберто Сорди връчил на татко ѝ награда на фест в Италия, след като първоначално бил шокиран, че някакъв си български актьор се е осмелил да "цитира" самия Чаплин и неговия върховен танц с хлебчетата. После, щом
видял филма Опасен чар, самият класик рекъл: "Този може"!

Тодор Колев можеше. Можеха и онези, които възпява в своята Жалба за младост. Но дали героите на нашето време - от Азис до Росен Плевнелиев, са като тях? Уви - не са! Новите са фалшиви герои...

Борис Ангелов