Има ли удари под пояса в  родния шоубизнес?

Ами щом става въпрос за роля, никой няма да може да види теб и да каже, че си по-добър, защото вече са избрали друг. В моя театър - "Българска армия", такива задкулисни машинации не се случват, но на друго място, може би ги има.

Какво може да обедини българите?

У нас, само като се докажем пред чуждите хора, тогава се тупаме в гърдите с "Булгар, булгар". Но, чакай сега, "Капитан Петко войвода" не ни ли обединяваше всички, не го ли гледахме и не се ли гордеехме, че сме българи тогава?! Не се ли възхищавахме на актьорите в сериите "На всеки километър" и нямахме ли за национална звезда Стефан Данаилов, че и досега е такъв?! Политиката на държавата днес не се старае да се насочи към нещо голямо, грандиозно, което да ни обедини. А неистово се нуждаем от това - не ние, децата - от сериали за Ботев, за Левски, за нещо родолюбиво, не от сълзливите сапунки. Проблемът е, че я няма глобалната мисъл за духовната устойчивост на тая нация.

Ако и Дони влезе в политиката, от какво бихте го предпазили?

Дони е човек, изживял и изживяващ известността, така че няма опасност да се главозамае от "болестта" на довчера анонимни фигури, влезли по една случайност в парламента. Не виждам нещо, от което той не би могъл и сам да се предпази - той е от хората, които умеят да си правят точна самооценка, за да не залитнат. И това, че е успешно реализирана личност, го доказва.

Вече сте участвали в едно тв риалити, танцувалното шоу „Дансинг старс”, какво си спомняте от тогава?


Аз влязох в „Дансинг старс” с идеята да разбера за себе си доколко съм издръжлива, защото в нашата актьорска професия, когато се появи ангажимент, той задължително е последван от още два, а когато няма, просто седиш, чакаш и си почиваш. В случая с това риалити се оказа, че аз по-натоварена не съм била никога в живота си. През цялото време, докато репетирах, изисквах от себе си пълна концентрация. Партньорът ми Сашо Доколевски пък се оказа голям работохолик, а и аз непрекъснато го карах да ми показва, да ме учи. Започнахме първо с по три часа репетиции и от втория месец тренировките бяха всеки ден по десет часа – плътно. Отделно репетирах и за пиесите, в които участвах.

Дони не е спирал тогава да ме подкрепя – идваше на репетиции, гледаше, помагаше с каквото може. През цялото време сме си коментирали кое как е. А и аз нямах много време да спя, все не ми стигаха часовете, а интересното бе, че дори докато спях, си тренирах, защото през главата ми минаваха всякакви стъпки, ритъм. Бях наясно, че тези 4 месеца трябва да дам всичко от себе си. Не съжалявам, напротив – беше прекрасно изживяване. Незабравимо за мен. Дори Сашо, който сега е в Италия – учи при някакъв страхотен учител по танци, ми каза: „Аз в България повече в такова шоу не бих могъл да участвам, просто защото дадох максимума от себе си. Ако трябва втори път да вляза – или ще се повторя, или, както се вика, изгоряхме вътре.” Много, много хубав спомен ми е „Дансинг старс”, с всичките травми и болежки.