Американски астрономи от Вашингтонския университет са доказали, че звездите могат да мигрират в галактиките на достатъчно голямо разстояние, се съобщава на сайта на учебното заведение.

Астрономите са моделирали образуването на галактики от прашен облак преди 9 милиарда години. За целта са им били нужни повече от 100 000 часа машинно време на суперкомпютрите на Вашингтонския и на Тексаския университет. Резултатът е кратък запис с обем 51 мегабайта.

Учените са установили, че ключова роля в еволюцията на галактиките играят техните ръкави - места на концентрация на звезди. Преди се смяташе, че след преминаване през ръкава, орбитата на звездата спира да е кръгова и става по-хаотична.

При това разстоянието до центъра на галактиката и периодът на въртене на практика не се променят, тоест звездата си остава в същия сектор. Новите резултати показват, че това не е така.

След като премине през ръкава, орбитата на звездата не променя формата си (остава кръгова), но затова пък променя радиуса си, понякога значително.

Учените се затрудняват да отговорят еднозначно на въпроса дали и Слънцето се отнася към блуждаещите звезди, но предлагат няколко косвени потвърждения на тази теория.

Първо, в Млечния път има ръкави, необходими за миграцията. Второ, орбитата на Слънцето около галактическия център е почти кръгова. Трето, отдавна е установено, че съставът на звездите - съседи на Слънцето в сектора на галактиката се различава прекалено много, за да се твърде, че всички те са се образували именно тук.

Резултатите позволяват да се погледне по новому на теорията за възникване на живота. Преди се смяташе, че съществуват специални зони в Млечния път, които са по-подходящи за появата на живот, отколко останалите райони. Ако обаче звездите се движат, това означава, че такива райони не съществуват.