От 22 септември 1908 г. България вече не е васална на Османската империя държава. На този ден в църквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата цар на България. Отслужен е молебен за благоденствието на българската държава.

Един акт, символизиращ продължението на Второто българско царство. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. И както всичко в българската история, и това събитие не минава без негласната благословия на външните "велики сили".

Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана.

След постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на нашата държава.

Великите сили имат по-наложителни дела за решаване - решението на Австро-Унгария да наруши Берлинският договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат.

На следващия ден след обявяване на Манифеста за българската независимост, на 23 септември 1908 г. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане.

Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909), Българско-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.

Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Днес министър-председателят Сергей Станишев ще вземе участие в националното честване на 100-годишнината от обявяване на Независимостта на България във Велико Търново, предаде правителствената пресслужба.

Премиерът е председател на Националния инициативен комитет за отбелязване на годишнината, а честванията са под патронажа на президента Георги Първанов.

Заедно с президента Георги Първанов и председателя на Народното събрание Георги Пирински, министър-председателят Сергей Станишев ще се включи към шествието от църквата "Св. 40 мъченици" до крепостта Царевец, където ще произнесе слово по случай 100-годишнината.

Тържествата включват още поднасяне на венци и цветя на паметника на Независимостта в крепостта Царевец, празнично шествие до паметника "Майка България" и връчване на почетни книжки на запасни офицери от Българската армия.

По-късно през деня ще бъде открита документална изложба "100 години от обявяването на Независимостта на България", организирана от Държавна агенция "Архиви" и изложба "Символите на българската държавност", организирана от Министерство на културата и Регионалния исторически музей.

Премиерът Сергей Станишев ще присъства на посрещането на бойното знаме на Националното военно училище "Васил Левски" и знамената на бойната слава, както и на тържествената заря-проверка. Тържествата в деня на Независимостта ще завършат с аудио-визуален спектакъл "Царевград-Търнов звук и светлина" и празнични илюминации.