Аз съм дърта пияница е единственият хит, който се роди в България през последните месеци. Това е добра новина. Защото хитът от поредното талант шоу, което търси нови звезди, няма нищо общо с малоумия като Кен лий и кокошките от предишни програми. При дъртата пияница не става въпрос за чалга, а за ирония и самоирония по повод това какви сме и накъде отиваме. Пък, който ще се превъзнася с този ли език трябва да се казват такива работа, нека му напомня класическа реплика от още по-класическата пиеса "Госпожа министершата" на литературния класик Нушич: "Васо, пияндуро". Както и Вазовата най-важна глава в "Под игото", наречена "Пиянството на един народ". Хубаво е, че млад човек като Радо Михов има ефира на бТВ, за да направи тази дисекция на нацията. Дано пък някой, освен че го гледа и го чува, да го и слуша. Всички обръщат внимание на "айран и баница", с които авторът римува "дърта пияница". По-съществената според мен рима в готиното парче на свежара е "няма мярка и граница". Ето това ни е проблемът, казан толкова ясно и просто. Всички проповядваме морал, святост и спазване на законите и правилата, но само, когато говорим за другите. Иначе, също като неговата дърта пияница, за нас самите няма мярка и граница. По тази причина се превърнахме в нация от врагове, а бяхме отбор...А предаването могат да го прекръстят. То вече не е България търси талант, защото България намери талант.

Борис Ангелов