Опознах сина си след смъртта му, сподели бащата на Чочо Попйорданов - Иван. Големият актьор си отиде нелепо точно преди година навръх Великден малко преди 49-ия си рожден ден. Тази вечер в Народния театър татко му - известният кинаджия Иван Попйорданов представи книгата си "Писма до сина ми - Чочо".

Бащата на артиста сподели пред десетките колеги, приятели и почитатели на сина му, че след кончината му е почувствал нужда да общува с Чочо и да го преоткрие. Той призна, че приживе не е познавал достатъчно характера на детето си и не знаел за това, което наистина го вълнува. Общувайте с родителите си, защото не се знае докога те ще са живи, цитира Иван Пойорданов мисъл на Кърт Вонегът. И добави, че на него му се е случило точно обратното - той не е успял да общува достатъчно с единственото си дете, когато то е било живо. "Загубих единствения си син и признавам, че имах нужда да продължа да разговарям с него и да довърша наши срещи и разкази", каза Попйорданов.

Заедно с автора на сцената застанаха Захари Карабашлиев, главен редактор на издателство „Сиела", издатели на книгата, Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите и критикът Геновева Димитрова. С няколко спомени и топли думи за приятеля Чочо се обърнаха режисьорът Александър Морфов и всички колеги на Петър Попйорданов, актьори в култовия спектакъл „Хъшове", който вече 10 години се играе на сцената на Народния.

Книгата, написана от Иван Попйорданов, не е биография във формата, в който обикновено са представяни наши и чуждестранни известни имена от сцената и екрана. По скоро това е изповед за живота и творчеството на един от младото поколение актьори, които ни напуснаха неочаквано в разцвета на своя живот. "Отидоха си хора, свързани с нашето общество, хора, които са ни дали много - Рангел Вълчанов, Тодор Колев, Андрей Баташов, Борис Карадимчев, Кольо Карамфилов, списъкът може да продължи още дълго", каза тъжно Попйорданов.

"Въпреки огорченията, въпреки неудачите, въпреки безсилието, което понякога обхваща всички ни - искам да ви припомня, че тук на тази сцена преди десет години се появи един театрален феномен - появиха се "Хъшове". Този феномен накара публиката в тази зала, заедно с актьорите, да изреве "Да живее България!". За мен това вече означава надежда, дори ако понякога този вик носи елементи на протест - много важно е, че има надежда", завърши бащата на Чочо Попйорданов.

Актьорите от „Хъшове", сред които Валери Йорданов, Валентин Танев, Валентин Ганев, Евгени Будинов, Деян Ангелов, Дарин Ангелов, Даниел Ангелов, Пламен Пеев споделиха свои спомени за Чочо и казаха, че се надяват горе на небето той или да играе в някоя пиеса, или да снима филм или пък да пише книга. Дано и ние попаднем в нея, сподели с усмивка колегата му Пламен Пеев.

"За артистите винаги говорим в сегашно време - те остават заедно с онези, които ги гледат и си осигуряват безсмъртие. Такова безсмъртие си осигури и Чочо", сподели от своя страна Александър Морфов. Режисьорът на "Хъшове" не скри, че Чочо винаги го е поразявал с дълбоката си мъдрост и с красотата на мислите си. "В тази книга са събрани някои от неговите много мъдри думи", разказа Морфов.

"Има едни Чочовизми, които никога няма да забравя. Например, когато снимахме "Дунав мост", Чочо трябваше да каже: "А бе какъв е този пистолет - това е ключодържател. Обаче все не можеше да каже "ключодържател" и накрая режисьорът Иван Андонов му каза: "Добре, Чочо, кажи "Това е държачка за ключ", а той излезе пред камерата и изръси: "Това не е пистолет, а ключка за държач!", разказа пък Христо Мутафчиев, с което разсмя събралите се колеги на Чочо. "Ей така искам да го помним", каза още шефът на Съюза на артистите.

Снимка: Агнес Асенова