Понеже идат 24 май, след това избори, при това европейски, а фестивалът в Кан след 67 години е принуден да се закрие с ден по-рано поради въпросния вот, този коментар идва баш на място. Искам да ви разкажа за това как на българското парти в павилиона на Югоизточна Европа в Кан, който бе събрал под един покрив всички с векове поробени от Османската империя народи (нас, сърбите, македонците, хърватите, словенците), родният Национален филмов център почерпи познайте с какво. Ами с турска йени ракъ. Това, другари, ни беше европейският избор да се представим в Кан. Избор, който бая изненада комшиите. Да не кажем, че ги шашна. В съседство чехите черпеха с бира, не примерно с шнапс в чест на окупацията от Хитлерова Германия. Но те са традиционалисти, а ние - както е добре известно, сме революционери. Всъщност, може би някой разглежда Османската империя - майката на йени ракъ, като предтеча на ЕС. Или поне на по-проблемната половина от него, понеже по едно време тя е обединявала земите от Кан - Провансалското кралство, през Южна Италия, целите Балкани и до Черно море на изток, а на север до Виена. С риск да ви се сторя тясно скроен, моят личен европейски избор е шампанско.