Хей - хей, хора, чува ли някой... Така пееше певицата Тони. Хей, чуваме ли, виждаме ли какво се случва в една европейска, та и славянска държава, където на всичко отгоре живеят четвърт милион българи?! В Украйна, на която дадохме вярата, буквите и езика. Стрелят по детски градини, училища, болници, университети в градове, от които хлапетата и младите хора не са евакуирани. При това обстрелват съвършено съзнателно. И с радост докладват за пораженията. На никого ли това не прави впечатление! Една държавна армия с помощта на неофашисти, на частни войски на олигарси и на американски наемници воюва срещу собствения си народ. Същите тези отвличат журналисти, държат ги в чували и ями, измъчват ги, само защото са показали как от хеликоптери на ООН се стреля по мирните хора в една страна, която искала, разбирате ли, да се присъединява към Европейския съюз. И най-страшното и най-отвратително демонстрираното: умишлено изгарят като живи факли хора, включително българи... Изобщо не ми се ще да споменавам наглостта, че след като даваме (като България и ЕС) огромни суми пари на Киев с изрични уговорки, той не си плаща сметката за газ и като рекетьор да поставя Европа, а с това и нас като най-зависими енергийно, в екстремна ситуация. Къде отиват парите ли? Ами явно за избиване на хора. Излишно е да се коментира как една антиолигархична революция завърши с избирането на олигарх за президент и назначаването на още няколко за областни управители. Това са подробности от пейзажа, когато убиват и раняват десетки хора всеки ден. Вместо да говорят с тях и да ги чуят. Напомням, че точно преди седмица американският и британският посланик, не ги е срам, ни намекнаха, че е добре да наблюдаваме какво преживява украинският народ. Не дай, Боже, такава съдба!
Хей - хей, хора, чува ли някой...