Кой е той

Христо Мутафчиев е роден на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев. От 1995 г. е в трупата на Малък градски театър "Зад Канала". В киното дебютира в сериала "Гори, гори огънче". Снимал се е в "Дунав мост", "Огледалото на дявола", "Под прикритие" и др. Печели наградата за най-добър млад актьор. Носител е на "Икар" за главна мъжка роля в "Големанов" и на много други награди. Председател на Съюза на артистите от 2005 г.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Мутафчиев, името ви се завъртя като евентуален бъдещ министър на културата, ще се съгласите ли да станете, ако ви предложат?
- Ако имам уверението на министър-председателя, който и да е той, че бюджетът за култура ще стане поне 2%, да, бих приел да стана министър. Но пак бих се замислил, защото смятам, че работата ми тук, в Съюза на артистите, е далеч по-важна като коректив на което и да е правителство и министерство.


- Вярвате ли в тази промяна към добро за културата?
- Да. Ако не съществуваше, щях да си ида на село. Всъщност светлият лъч е там - да си копаеш градинката, да си гледаш прасето на двора, да си затваряш бурканите, да си работиш на нивата. Както казва Големанов, имаме нужда от земеделие.


- Стефан Стамболов, който играете, и Големанов, в чийто образ също бяхте блестящ, приличат ли си?
- Да, по това, че и двамата са били във властта. Че и двамата са бъркали в кацата с меда.


- Стамболов обаче обяснява, че на гладния човек власт не бива да се дава - ще изяде държавата. А на кого да се даде?
- Не бива да се бърка власт с управление. За мен България е над всичко. Затова трябва да има закони и да се спазват. Правя всичко възможно гилдията ни да не бъде лъгана, крадена и унижавана. Искам колегите ми да не зависят от държавата, да съществуват сами. Зависи докъде ни стига погледът - до върха на обувките или по-далеч. Да не забравяме, че поговорката "Пази, Боже, сляпо да прогледа" има втора част - "Че далеко вижда". Знам в каква посока вървя. Това е най-важно.