В зората на демокрацията нямаше мутри. Борците си бяха свободняци и класици, а дансингите на дискотеките не биваха наричани „тепих”. Никой никого не рекетираше. Децата искаха да стават инженери и писатели, а не босове. А жените се влюбваха в мъже, а не в банкови сметки и лимузини. Всичко това го промени телевизорът. И по-точно един герой на име Въргала. Владо Въргала.

Да, Владо, а не Влади, както малко глезено го наричаме. Тогава той трябваше да играе на екрана на най-гледаното младежко предавне „Ку-ку” магураджия, ама не съвсем. С това прозвище бяха определяни тарикатите, които правеха валутни измами около култово в края на соца заведение на „Витошка”, носещо името на пещерата Магура. Тогавашният студент във ВИТИЗ Владислав Карамфилов направи своя магураджия нещо повече.

Днес бихме го нарекли мутра. Това беше цяла концепция за имидж и лайфстайл – с тъмните дрехи, коженото яке, ланците и многото гел, с особеното положение на тялото, мускулите и всички останали атрибути. В началото изглеждаше смешка, но после се оказа, че хиляди млади хора в България пренесоха образа от екрана в живота. Олицетворение на тази телепортация се оказа Васил Илиев. Двамата с Влади всъщност доста си приличат. Босът на първата борческа империя.

„ВИС”, дошъл в София като смутено момче с къса коса, изведнъж заприлича баш на Въргала от якето чак до дългата коса. На мафиотския шеф започнаха да подражават всички около него, вирусът се предаде на „широките народни маси”. Нямаше шанс двамата с актьора, който оттогава и досега – близо четвърт век, носи прякора на героя си от „Ку-ку” да не станат близки приятели. За бореца е чест да бъде всяка вечер с най-ярката шоузвезда на България в началото на 90-те години. А за актьора е уникален шанс да наблюдава своя образ в живота, при това отстрани, и да може да го развива като внася корекции в ролята, която играе пред камерите. Отношенията обаче не само, така да се каже, от професионален интерес.
Влади не отрича за другарството с рекетьор номер едно на България, който създава мощна престъпна корпорация, от която излизат всички следващи главни герои на ъндърграунда у нас, много от които с времето намират смъртта си в показни покушения. „Бяхме приятели. Васил е един от най-умните и способни хора, които съм срещал в живота си. Просто корабът, на който се качи беше такъв, че беше обречен да потъне”.
Никак не е случайно, че не другаде, а точно в ресторанта на боса се вдига сватбата на Въргала. Из София се носи легенда, че шефът на ВИС е платил брачния купон.

Влади отрича. Но е много малко вероятно домакинът да го е оставил да даде и лев. Другият човек, който се венчава в култовия за времето си „Мираж” е братът на Илиев – Жоро, който става негов наследник. Именно той ще развива и модернизира първообраза на Въргала от телевизора в реалния живот. И до днес това го прави лайфстайл икона, мечта за жените и герой в очите на немалко яки момчета. Апропо, точно край „Мираж” намира смъртта си Васил Илиев. Бързо става литерутарен герой в бестселър на позабравения вече най-тиражен писател на целия преход Христо Калчев. Името, което майсторът на перото му дава неслучайно е артистично – Нерон.
Друга знакова личност, която Владо среща по пътя си и има важна роля за неговото развитие и като актьор, и като човек е Стефан Данаилов. Софиянецът има късмета да попадне именно в класа на Ламбо във ВИТИЗ. По онова време старият лъв е в силата си и от самото начало оценява качествата на Владо да стане негов наследник на върха на кариерата, още повече, че имат и известна прилика.

Стефан Данаилов обаче не го понася като човек. Започва да го уважава заради нещо трагично. Владо, който носи като фамилно бащиното си име, отива до старчески дом в Силистра, за да се грижи в последните му дни за своя татко. Родителят Карамфил има само биологическо отношение към младия тогава актьор. Причината е, че когато синът му е само на пет, той изоставя на произвола на съдбата Владислав и майка му. Въпреки това витизчията намира сили да прости на бащата – беглец и е с него, до леглото му на финала на неговия път. Ламбо разбира, че талантливото момче е и свестен човек, а не леке, за каквото го мислел по мнение на самия Владо.От баща си Въргала не наследява нищо. Освен една отрицателна своя черта – алкохолният порок. В някои периоди от живота си Владо има проблеми с пиенето. Заради тях, ако се вярва на артистичната мълва, се разделя и с един от най-добрите си приятели – Мариан Вълев, по-известен като Куката от сериала „Под прикритие”. А не е кофти характер. Това го разбира студентът от консерваторията Станислав Трифонов. Днес всички го знаем като Слави, ала той никога не би могъл да стигне до титлата „папата на шоубизнеса”, дадена му от самия Кеворк Кеворкян, ако не беше случайността.

Владо го намира да продава мартеници и го води в телевизията. В зората на демокрацията нямаше мутри. Борците си бяха свободняци и класици, а дансингите на дискотеките не биваха наричани „тепих”. Никой никого не рекетираше. Децата искаха да стават инженери и писатели, а не босове. А жените се влюбваха в мъже, а не в банкови сметки и лимузини. Всичко това го промени телевизорът. И по-точно един герой на име Въргала. Владо Въргала.

Да, Владо, а не Влади, както малко глезено го наричаме. Тогава той трябваше да играе на екрана на най-гледаното младежко предавне „Ку-ку” магураджия, ама не съвсем. С това прозвище бяха определяни тарикатите, които правеха валутни измами около култово в края на соца заведение на „Витошка”, носещо името на пещерата Магура. Тогавашният студент във ВИТИЗ Владислав Карамфилов направи своя магураджия нещо повече.