Гигантски астероид може да е попречил на Марс да се превърне в синя планета, подобна на Земята, като е пробил голяма дупка в кората на Червената планета и е разстроил магнитното й поле, твърдят канадски учени, цитирани от в. "Таймс".

Земното магнитно поле, създадено от разтопено желязо, движещо се в ядрото на нашата планета, отклонява радиацията, която в други случаи би запратила атмосферата в космическото пространство. Учените отдавна се чудят защо Марс няма подобно поле.

Въз основа на измервания, направени от орбитален космически апарат, екипът на физичката проф. Сабин Стенли от Университета на Торонто, е открил силни магнитни аномалии, които влияят върху скали на повърхността по цялото Южно полукълбо на Марс. Аномалиите изглежда са остатъци от поле, което някога е опасвало цялата планета.

На Северното полукълбо такива аномалии липсват. Това показва, че в далечното минало се е случило нещо, което е променило магнитното поле на планетата. То съвпада и с друга странност на Марс, че в Северното полукълбо скалите са с по-ниска плътност, отколкото в Южното.

Тези данни подсказват, че в ранната история на Марс гигантски сблъсък може да е повредил стопеното ядро на планетата, да е променил циркулацията му и да е въздействал върху магнитното поле.

Смята се, че планетата Марс, заедно със Земята и останалата част от Слънчевата система, се е образувала преди около 4,6 милиарда години от събирането на скали и други отломки, останали от формирането на Слънцето. Скалите в недрата на планетите-зародиши са се стопили и слели, което е позволило на по-тежките елементи като желязото да потънат в центъра.

Желязото, поддържано стопено от радиоактивни елементи, е започнало да се движи, като е генерирало магнитни полета около Земята и Марс. Знаем, че Червената планета е имала магнитно поле, което е изчезнало преди около 4 милиарда години.

Това е станало почти по същото време, когато се е появила разликата в плътността на скалите в двете полукълба и говори за вероятен сблъсък между астероид и Марс, казват учените.