Държавата взе за своите 7,58% точно 1,935 млн. лв или малко под 1 милион евро (които се равняват 1 955 830  млн. лв.). Цената, получена на търга беше само с 2000 лева повече от първоначално обявената цена. Интересно е да сеизчисли, че фирмата е платила 255 277 лв. за процент от хотела, което е изключително изгодно на фона на цената за мажоритарния дял. Разбира се, степента на контрол е съвършено различна и затова бакалските сметки не са приложими към подобен стратегически пакет, какъвто е този за огромното болшинство от акциите. Цяла година в хотелиерските среди се коментираше кой и как ще придобие мажоритарния пакет от акциите на Японския хотел, като сред споменаваните имена попадаше и това на фамилията Арабаджиеви, които в крайна сметка спечелиха битката. Освен 442 стаи, 6 ресторанта, 4 бара (лоби-, пиано-, спортен- и нощен със сцена за вариете) и сладкарница, най-големия конгресен център в София, казино, неизползвана от години търговска аркада, Японския има и уникален спортен комплекс с басейн, спа, фитнес, има и професионални тенис кортове с бърза настилка, които са били домакин на кръг от веригата турнири на световната женска тенис асоциация, а най-вече – представлява най-скъпия парцел в София от 32 декара на най-престижното възможно място в европейската ни столица.

Уникална локация  и отлична транспортна инфраструктура – от метрото на 100 м, през наличните паркинги и гаражи в сградата на комплекса и около нея, това е задължително условие за привлекателността на топ хотелски имот за инвестиране. Японския е ненадминат в това отношение. Но търсените цени, които се споменаваха в пресата – от порядъка на 200 милиона евро, не звучаха реално дори на фона на Източна Европа, където има реална активност за придобиване на сходни по типология обекти. Ала цените навсякъде се движат в зоната от 25 до 55 милиона евро. Явно това е и справедливата и равновесна цена в региона от Варшава до София, през Прага, Будапеща и Букурещ.
В коментар по темата за продажбата на собствеността върху уникалния обект пред Гранд хотели миналата есен генералният мениджър на Кемпински хотел Зографски и бивш вицепрезидент на световната верига Герд Руге заяви в специално интервю: „Собствениците ни са доволни от резултатите...Аз не бих продал хотела”.
Той се обоснова и с конкретика – 260 от 442 реновирани стаи, планове за обновлението на лобито според трендовете на момента, оформяне на съвременна бизнес зона за корпоративните клиенти, оборудване на стаи и апартаменти за по-дълъг престой (дом за 3-6 месеца) също в съзвучие с търсенето.
Не е известно дали заради спада на резервациите с 13% и загубата на дружеството от 1,5 млн. лева, за които писа пресата, или по други причини обаче собствениците обаче решиха да продадат своя комплекс. И при това, което е важното, го направиха не на финансов, а както си му е редът и съвсем професионално – на стратегически инвеститор в лицето на най-голямата хотелска верига в България Виктория груп и нейните основатели и собственици Ветко и Маринела Арабаджиеви.
На практика оборотът от 7,16 млн. лв. и средно претегленият доход от стая, който по формула се изчислява на 16 199 лв., е доста добър резултат за пазара в София и България (и за обект с толкова много места за настаняване). Наистина са отлична база за развитие на първокласната ексклузивна собственост, която вече наричаме VG Кемпински.
 Не по-малко важно е, че българският туризъм в момента се явява не само секторът с най-голям дял от БВП на страната, но и единственият, който привлича крупни инвестиции. И достатъчен пример са дори само трите споменати в тази статия сделки за придобиване на хотели на обща стойност над 150 милиона лева, в рамките на година.