Днес от онези славни времена са останали старинно пиано като от филм и също така старинен часовник. Къщата е реставрирана внимателно и с разбиране, а ресторантът е придобил логична претенциозност, сякаш от духа на някогашната господарка. Може би отделянето на някой от салоните с акцентиран дизайн не би било лоша идея, защото в момента всички помещения са на практика еднакви.

Мария и Християн лично присъстват и контролират всичко с гостите да бъде ОК. Менюто, което предлага ресторантът им е европейско и леко гурме. Капрезето е с моцарела буфала – онази с течното сърце (апропо, записана е в листата като „бъфало” на български език, което вероятно е шега). Опитахме телешката талята, която е приятна композиция от добре приготвено месо и неговото канапе от зеленчуци. От десертите избрахме шоколадовата топка и също останахме доволни. Винената селекция, също като другите неща в менюто, е претенциозна. А уиски листата би могла да бъде по-разнообразна.
За информация на онези, които си търсят място за новогодишната нощ, кувертът, доколкото разбрахме е 250 лева.