Преминаването от живот във водна среда към живот на сушата се е нуждаело от бавно приспособяване на черепната кутия, а с това се запълва липсваща брънка от веригата, свързана с еволюцията на видовете, сочат резултатите от американско изследване, цитирани от Франс прес.

Изследването е извършено върху фосили от Tiktaalik rosae (на снимката). Резултатите от него сочат, че части от черепа, за които се смяташе, че някога са били свързани със сухоземните животни, всъщност са първите приспособления за живота в дълбоки води, заяви ръководителят на изследването Джейсън Даунс от Американската академия за природни науки.

Преди 375 милиона години Tiktaalik rosae е бил в стадий на еволюцията между риби и животни, които могат да ходят. Става дума за хищник, който е достигал дължина 3 метра, имал е остри зъби, а главата му е напомняла тази на крокодил.

Животното е описано за пръв път през 2006 г. и е притежавало много от характеристиките на рибите - примитивна челюст, плавници и люспи.

Същевременно то е имало череп, врат, ребра и наченки на крайници, характерни за животните на сушата. Като изследвали части от черепа му, учените установили, че е налице трансформация на някои вътрешни структури на Tiktaalik rosae, за да може животното да се движи на сушата и да диша.

Смятахме, че преходът към животни с шия и череп е бил бърз по време на еволюцията, като до голяма степен това се дължеше на липсата на информация за животните с междинна роля между рибите и сухоземните животни, отбеляза изследователят Нийл Шубин от Чикагския университет.

Tiktaalik rosae идеално запълва тази морфологична празнина, като ни позволява да видим редици междинни етапи в еволюцията, допълни той.

"Новото изследване ни напомня, че постепенният преход от воден към сухоземен живот се е нуждаел от нещо повече от еволюция на крайниците", заяви изследователят Тед Дашлър.

Изследването показва, че по време на този преход главата е станала по-подвижна по отношение на останалата част от тялото." Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".