Политическите ексцесии на Муамар Кадафи са добре документирани. Неговите сексуални престъпления обаче сега виждат бял свят. Аник Кожан споделя историите на жертвите му и с подробности разкрива жестокостите и зверствата на тиранина. В Либия изнасилванията са табу. Хората, които биха говорили за това са малко. Но Кожан среща 22-годишната Сорая – момиче, което е готово да поеме риска да говори. Сорая изпитва отчаяна нужда да свидетелства срещу мъжа, който по брутален начин издевателства над нея и който никога няма да бъде подведен под отговорност.

Сорая е едва на 15, когато я принуждават да се присъедини към останалите момичета в харема на Кадафи. Избират я да приветства Вожда с букет при посещението му в нейното училище. Кадафи поставя ръка върху главата й, което означава: „Тази я искам!“. На следващия ден Сорая е отведена. При първата им среща Кадафи я получава гола. Сорая е ужасена, но той я сграбчва силно и й казва: „Не се страхувай. Аз съм твоят татко... Но аз съм и твой брат, а и твой любим. Аз ще бъда всичко това за теб. Защото ти ще останеш да живееш тук с мен завинаги”. Сорая живее 5 години в мазето на огромното му имение до Триполи – Баб ал-Азизия. Кадафи я изнасилва многократно, уринира върху нея, кара я да пуши, да пие алкохол и да смърка кокаин. Сорая е принудена да гледа порно, за да се научи да му служи по-добре в леглото. Понякога други момичета или мъже са изнасилвани пред нея. В хода на разследването си Кожан открива, че Сорая е една от онези жертви, за които либийското общество не иска и да чуе. Срамът и униженията на младата жена се отразяват върху цялата нация.

Въпреки предупрежденията и заплахите, че историята в тази страна не се пише от жени, упоритостта и постоянството на Кожан и куражът на Сорая са възнаградени. Днес книгата „Хищникът“ е преведена на повече от 20 езика, както и на арабски, и се разпространява свободно в Либия. Това само по себе си е малък лъч светлина за бъдещето опазване на женските права в северноафриканската страна.