Андрей Слабаков и Ернестина Шинова – любов като на кино! Срещат се още като ученици в 118-та гимназия в София. Любовта им пламва във ВИТИЗ. Заминават за Италия, а после се завръщат отново в родината, за да се роди дъщеря им Йоана. Актрисата и режисьорът са чудесни партньори не само в живота, но и на снимачната площадка. Това се доказва и от успеха на най-новия филм на Андрей Хиндемит, за който Ернестина взе Златна роза за главна женска роля на тазгодишния фестивал.

Андрей е приказлив и противоречив. За себе си казва, че е краен, но това е лично негово си качество. Обича да ходи за риба, а после не я яде. Когато заговори за дъщеря си, тонът му се сменя и той звучи като най-любящия баща на света.

Разкажете ни как станахте режисьор в италианската телевизия RAI?

Първоначално бях озеленител. Копаех дупки и берях чушки. Плащаха ми добри пари и работех със селския идиот и един който е от близката лудница. После станах управител на билярд клуб, в който се играеше комар нелегално. Ама не съм бил собственик. След това започнах да пляскам в RAI. Вдигах много шум и така се запознах с разни хора, които ме попитаха какъв съм, а аз казах: „режисьор“. Поискаха да видят мой филм и след това ме назначиха. Попитаха ме на кое предаване искам да съм режисьор, а аз, разбира се, си избрах това, в което преди плясках.

Какво ви върна в България?

Една от основните причини беше заснемането на игралния ми филм Вагнер. По това време и жена ми беше бременна, а ние искахме детето да се роди в България.

Зарадва ли Ви наградата, която Ернестина получи за Хиндемит?

Разбира се. Аз даже очаквах награда за главна женска роля и на фестивала Любовта е лудост, но все пак и иранският филм трябваше да вземе нещо. Нищо не може да се сравни с двойна роля в трагикомедия. Който може да играе в този жанр, може да играе всичко. Не че другото момиче се представи лошо, но според мен нещата трябва да се степенуват по сложност.

Какви са очакванията Ви за филма от тук нататък?

Аз досега бях в Корея на пазар на киното. Най-приятно ми беше това, че те реагират като българите. На едни и същи места е реакцията, а народите нямат много общо. Е, има и една разлика – на финала се появяват едни хора с дръпнати очи, на които в България им викат японци, а те са китайци в моя филм. Това в Корея го оценяват много повече, защото ги разпознават и това е момент, който на тях им е много по-смешен. Аз не държа филмът ми да се хареса на всички, защото, ако стане така значи има някакъв проблем.

Кой е по-известен – режисьорът или актьорите?

Луис Бонюел, един от любимите ми режисьори, е казал, че е притеснително, когато режисьорът стане по-известен от своите актьори. Аз съм на същото мнение. Може би аз съм известен, защото много дрънкам по разни поводи. Не мисля, че хората знаят, че аз съм режисьор. Една голяма част са убедени, че аз съм артист.

Какво е посланието на Хиндемит?

Убеден съм, че хората се раждат различни и много искам те да останат различни. Това е филм против манипулацията, която ни прави еднакви. Идеята е много ясно изразена, според мен.

Как ще коментирате сериала Забранена любов?

Аз бях в Корея, когато е тръгнал и не съм имал възможност да го гледам. Според мен нормалните филми трябва да се гледат в кина. Телевизията е съвременната селска радио точка. Готино си е и си изпълнява някакви функции, но да не забравяме, че това не е инструмент, с който се предава изкуство.

Филмът няма масирана рекламна кампания. Как ще коментирате това?

Ако тръгна да правя масирана реклама, като тази на Дзифт, това значи да плюя на целия си филм. В него показвам, че манипулацията е лошо нещо, а част от тази манипулация е именно рекламата. Масираната кампания не може да направи един филм по-добър, а само да направи продуцентите по-богати.

Кога ще е премиерата в София?

Ще бъде на 8 ноември в зала 1 на НДК. Имам идея да направя нещо малко по-различно.  Наричам го Всенароден коктейл - който е имал билет, като излезе, ще яде прасенце и ще пие червено вино. Хората, които ходят на кино, трябва да бъдат стимулирани. А и все пак е премиера и трябва да има купон, на който да се видят актьорите, да се обсъди филмът.