В Народния театър гъмжи от доносници, поне според „Досието Петров” - дебютния игрален филм на Георги Балабанов, който излиза по екраните. Актьорите слухтят за колегите си, а шефът на трупата е таен клеветник, възхваляван от всички като „велик творец”. Мяркат се псевдоними като агент Карамазов.

Разбира се, това е фикция, създадена от режисьора, който е и съсценарист на лентата заедно с носителя на „Оскар” Жан-Клод Кариер. Театърът носи колкото реално, толкова и метафорично значение в лентата. Главният герой - Александър Петров (Михаил Билалов), и неговата съпруга (Ани Пападополу) са актьори в Народния и стават жертви на ДС. Зад кулисите се развива и важна част от действието. От друга страна, много от останалите персонажи не са това, за което се представят, и разиграват театро в живота. Като в истинските шпионски филм, само че не става дума за агенти 007, а за тайните служби в България, които държат под контрол всичко у нас, оняснява "Монитор". Нещо като театър в театър, който би бил забавен, ако на карта не се поставяха човешките съдби.