Умението на Алис Хофман да сътворява магия от реалността е представено по съвършен начин в най-новата й книга „Музеят на необикновените неща“, която излезе на 23 март 2015 г. В романа фантастичното преминава в делничното, обикновеното крие необикновеното. Авторката ни връща в началото на ХХ в. в Ню Йорк и разказва история за милосърдието и егоизма, за трагедията и надеждата, за хората и животните и тънката граница между тях. За фотографията като изкуство. За невежеството и предразсъдъците. За дарбата да виждаш отвъд видимото. За мистичното привличане между двама души и за смелостта им да изберат свободата.

Неподозиран източник вдъхновява Хофман за романа й – нейният дядо. Преживяванията му като текстилен работник дават информация за някои от събитията в книгата. След смъртта му негови приятели публикуват книга с есетата му. Хофман успява да я намери едва когато разбира за амбициозен проект на Хемпшир Колидж да дигитализира всяка една книга, написана на идиш – а книгата на дядо й е една от тях. След като превежда част от нея, Хофман открива, че дядо й драстично променя политическите си възгледи на осемгодишна възраст, когато, докато работел във фабрика, чувал децата на собственика да играят и да се забавляват край близкото езеро. Тази реална случка е в основата на един от най-значимите моменти в романа.

„Музеят на необикновените неща“ е майсторски обрисуван портрет на един град и на хората, които живеят в необикновени времена.
Корали Сарди е дъщерята на импресарио с тайно минало и аура на д-р Франкенщайн, който притежава Музея на необикновените неща – място, в което хора, животни и предмети с необичайна външност привличат любопитната тълпа в Кони Айлънд. Корали е момичето с ципи между пръстите, което може да издържи с часове в леденостудените води на река Хъдсън. Тя се представя за русалка пред посетителите на Музея заедно с другите чудати обитатели – Момичето пеперуда, Човека вълк... Баща й винаги я е държал настрана от хората – тя живее в затворения свята на Музея, но се появяват все повече причини да търси своята свобода навън...

Една нощ в горите край Хъдсън Корали се натъква на странен млад мъж, който снима дърветата на лунна светлина. Мъжът е Еди Коен – руски имигрант, който напуска своята общност и предопределената му работа като шивач и избира фотографията, защото вярва, че само обективът на камерата може да ни покаже истината, когато очите ни подвеждат. Еди притежава дарбата да открива изчезнали хора и когато случайно става свидетел на прочутия пожар в шивашката фабрика „Трайангъл”, е нает да намери млада жена. Търсейки момичето, съдбата го среща с Корали.

На фона на изграждащия се Ню Йорк, в сърцето на една бурна епоха, двама души ще открият силата и красотата на своите необикновени чувства. Брилянтна книга за жестокост и състрадание и за завладяващата магия на любовта. Романът „Музеят на необикновените неща” вдъхнови фотоконкурса „Необикновеното в обикновените неща в моя град”, който цели да покаже взаимодействието между фотографията и литературата; да провокира хората да потърсят и уловят уникалността на своя град, да покажат интересен поглед към заобикалящата среда. Повече за регламента на фотоконкурса може да прочетете в сайта на организаторите от ИК „Кръгозор”. Името на победителя ще бъде обявено на официално откриване на фотографска изложба в НДК, която ще представи двайсетте най-добри творби от конкурса.