Коя певица взе първата награда от „Орфея”?

Ако го имаше, „Златният Орфей” това лято щеше да навърши 50 години. Голямата награда е връчена чак през 1969 г. за първи път и нейна носителка е Маргрет Николова, на която посветихме началото на нашия сериал. Но истината е, че в дебютната си година, когато фестивалът дори още не е кръстен на митичния тракийски музикант, родом от с. Гела край Пампорово, също има победителка. Първата награда отива при Мими Николова.
Нейната звезда обаче не изгрява през 1965 г. на първия фестивал „Песни за българското Черноморие”, който доста по-маркитенгово ориентарана от днес българска държава прави, за да стимулира туризма на Слънчев бряг и въобще на нашето крайбрежие. Нещо, в което успява до степен въпросният форум да се превърне в най-голямата реклама за страната, в най-гледаната забавна програма в цяла Източна Европа, в мощен магнит за летовници и в катапулт за световни звезди – от Хулио Иглесиас до Алла Пугачова.
Всъщност Мими нашумява още през 1958 г. Наградата на фестивала е заслуженият приз за нейните първи седем години в шоубизнеса. А летящият й старт е песента към култовия филм „Любимец 13”.

В началото публиката мисли, пък мнозина са убедени и до днес, че звънливият глас, който изпълнява евъргрийна „Замълчи, замълчи”, е на изпълнителката на главната роля Гинка Станчева. Покорителката на Кан в онази епоха обаче не пее. Само се целува и флиртува с екранния си любим Апостол Карамитев под съпровода на мелодията и на нейния музикален фон. Вокалът си е на Мими Николова.

Тя записва парчето от раз – още, докато се репетира. Авторът на композицията Петър Ступел е смаян и не съжалява за рисковия си избор на неизвестната дотогава девойка, която му е препоръчана от Джеки Леви.

Когато филмът „Любимец 13” излиза по екраните на кината, той става фаворит на зрителите. Веселата комедия превръща и Апостол Карамитев, и Георги Калоянчев в звезди, а радиото веднага започва да върти записа на певицата Мими Николова. Така и тя се прочува. Родният „мейджър” – единственият музикален продуцент и издател по време на соца „Балкантон” веднага издава и плоча със супер успешния хит, който не е забравен до ден днешен и продължава да се върти и да се пее.

Успоредно пее под акомпанимент на Милчо Левиев в клуб, основан от Райдой Ралин
Стартът е летящ. Мими тръгва по турнета с най-хитовите по онова време артисти. Групата за участията е в състав Николова, Калата и Стоянка Мутафова, често ги съпровожда и Вили Казасян със „Студио 5”. Певицата често концертира и в тогавашния най-актуален клуб „БИАД”, където Коста Цонев – също изгряваща звезда на момента, води шоупрограмите, където се раждат новите шоукумири на България. Според Мими Николова точно тогава актьорът се залюбил с красивата девойка Анахид Тачева, която се омъжила за него и се родил Митко Цонев. Пак по онова време Вили Казасян среща красивата си бъдеща съпруга, също певица, Надежда и след като се бракуват след години, се ражда дъщеря им – също знаменита днес – Хилда Казасян.

Другите музикални звезди на онова време – в предорфейския период, създал Данчето, Лили и другите естрададжии, освен доайенките Маргрет Николова и Ирина Чмихова, са Стефан Воронов, Константин Казански, който впоследствие пробива в Париж и дълги години живее и работи там, а също и Мария Косева, за която ще разказваме в нашия утрешен епизод.

След „Замълчи, замълчи”, певицата има над 300 песни, пяла е по цял свят. Нейното парче, което печели фестивала на Слънчев брягв неговото първо издание „Калиакра”, въпреки премията, изобщо не може да се мери с дебютния й хит. А тя има и други. Сред най-харесваните от публиката е евъргрийнът „Малката креолка”.

Въззакачливата балада в нетипичен за соца от онова време стил е посветена на Световния фестивал на младежта и студентите в София. „Информационен повод”, който ражда не малко хитове, най-символният от които е вечната песен „Една българска роза” на Димитър Вълчев, изпята от Паша Христова и канонизирал я завинаги в пантеона на родната естрада. Годината е 1968 г., след която светът няма вече да бъде същият. Това е времето на Пражката пролет на Изток и парижката студентска революция на Запад, които променят завинаги Европа и света.
Въпреки че няма по-късни хитове, след 10-годишен шлагерен живот в българския шоубизнес, Мими Николова минава на заден план. Паша Христова, Йорданка Христова, Лили Иванова – точно в този ред, я изкарват от А-групата на родните поппевици.

За разлика от 99 процента от колежките си, тя успява да поддържа приятелски отношения с други шоудами. Легендарна е дружбата й с друга безкрайно талантлива, но позабравена и, уви, покойна вече изпълнителка – Катя Филипова. Както и приятелството й с артистичната Леа Иванова – царицата на кавърите на нашата попсцена и оригиналът на парчето, което днес знаем в аранжимента на Маруис Куркински – „Шушушу”.

Съвсем рационално, като познава отблизо целия ни шоубизнес през последните 60 години, Мими Николова смята, че най-голямата звезда на естрадата остава Паша Христова. Колежката до днес съжалява, че нелепа самолетна катастрофа прекършва живота и кариерата й, когато е само на 25 години. Както пък страхът от летенето довежда до автомобилна катастрофа – пак свързана с турне в чужбина – нейния мъжки еквивалент Стефан Воронов.