Хрушчов го подгонва с обвинения за опит за преврат

от негова „антипартийна група”. Изненадващо е снет от партийните си постове, но е оставен министър на отбраната, докато му намерят достатъчно прочул се във войната наследник. През март 1958 г. е уволнен. Разбира се, самият Хручшов също си получава заслуженото – на него пък не прощават авантюрите с доставка на ядрено оръжие за Куба и така военен въпрос довежда година и половина по-късно до свалянето му с преврата на Брежнев.

Новият владетел на Кремъл първоначално желае да завладее докрай положението и трябва да минат 6 години, за да приеме маршала. Жуков иска просто да му позволят да публикува мемоари. Те са взети от издателство. Но дълго се бавят коректурите. Когато ги получава цели 3 години по-късно, Жуков получава инсулт – поправките са стотици. В прав текст му е казано: „Книгата ще види бял свят единствено и само, ако в нея бъде оценена ролята на Брежнев (през войната нищожен полковник) за победата”. Така маршалът е принуден да измисли и да вкара епизод, при който той – великия пълководец, се съветва с най-известния син на Украйна. Така през 1969 г. излиза първото издание на спомените на Жуков. Тиражът е скромен за 200-милионната по онова време страна – 100 000 броя. Той е разграбен буквално за час. Така се налага допечатка. Интересно е, че от книгата са изчезнали 16 страници, но пък тиражът вече е 400 000 бройки.

Освен радост от голямото завръщане и то с историята на войната и на света, разказана от личната му гледна точка и героизираща го, Жуков прави и невероятни за онова време пари от авторските права. Те продължават да текат с още 14 издания – последното е от 2013, но и тази за 70-годишнината се очаква нов главоломен тираж.