Как да живееш, как да се изправиш, когато паднеш, как да обичаш и да позволиш да бъдеш обичан? Своя отговор на тези въпроси дава авторката Катрин Сентър в романа „Щастие за начинаещи” (ИК „Кръгозор”), който вече е на книжния пазар. Забавна, вълнуваща и истинска история за откриването на себе си, в която оцеляването сред дивата природа за начинаещи и търсенето на щастие се сливат в едно.

Хелън Карпентър е на 32 години, разведена, с по-малък брат, на когото въобще не може да разчита. Живяла е 6 години с мъж, който обича чашката повече от нея. Решава, че е крайно време да промени живота си и се записва на курс по оцеляване в пустошта на Уайоминг.

Хелън тръгва към планината с ясно формулирани цели:  да надскочи физическите и емоционалните ограничения, да се издигне от собствената си пепел като феникс, да стане по-силна и безкомпромисна, да се превърне в кораво копеле.

Но в планината единственият корав пич е майката природа, а предизвикателствата пред Хелън са големи – три седмици сред 20-годишни младежи, колежанки първокурснички и с човека, когото тя упорито избягва – 22-годишният най-добър приятел на брат й, който е влюбен до уши в нея.

По пътя към оцеляването ги застига лятна снежна буря, изгубват се в планината, Хелън изминава километри сама, за да помогне на пострадал. Пътуването променя всички – дори тези, които не са се харесвали в началото, си стават близки. А неочаквано най-добрият, най-зрелият и... най-желаният от всички жени в групата се оказва младият приятел на брат й.

Приключението сред планините й помага да се сбогува с миналите рани в душата, да изпита умиротворение и благодарност за всеки красив миг сред природата. Научава се как да позволи на някого да я обича и как да позволи на себе си да обича!

Хелън  не получава сертификат от курса, но научава първия урок по оцеляване:  какво е щастието – вълнението от живота, погледът на любим човек, който те оставя без дъх, и милионите мигове, когато двама души са заедно. И вече не е начинаеща!

„Силно вярвам, че колкото повече търсиш хубавите страни на живота, толкова повече ги намираш, смята авторката. Това не означава, че не се случват лоши неща или че животът не е трагичен и несправедлив. Но колкото повече години минават, толкова повече се възхищавам на хората, които могат да се оттласнат от дъното, които намират щастието в това, което имат. Най-важното е как се справяме, а не как се разпадаме в проблемни ситуации.”