Както и при първото си дете, Нели ражда със секцио и след това попада за 24 часа в реанимацията, научи Blife.

Ето какво описва още тв водещата: "Постъпих в клиника, за да родя второто си детенце с планирано секцио. Първата ми операция мина нормално, спокойно, но въпреки това ме беше страх. Имах хиляди притеснения. Не спах вечерта преди големия ден.

На сутринта пред операционната ме чакаше д-р Игов - изключително добър анестезиолог, който постави епидуралната ми упойка и при първото ми раждане и сега - невероятно приятен и забавен човек - а такъв винаги е нужно да имаш около себе си, когато всичко останалото ти изглежда толкова сериозно. Д-р Стаменов също беше отпред - подадохме си ръка - като безмълвно обещание, че всичко ще бъде наред.

И влязох. Съвременна операционна, голям екип, оператори, сестри... хем страшно, хем успокоително. И легнах на масата със свито сърце. Вдигнах кръвно от вълнение и от голямото очакване на сърцето ми за срещата с новият мъж в живота ми. Поставиха ми анестезията, разменихме няколко шеги с екипа, д-р Игов е цар на хумора в критичен момент... Точно 3 минути след началото чух най-очаквания плач... Д-р Стаменов заедно с д-р Белкин изведоха на бял свят Борил.

Незнайно от къде в тази минута до мен се появи и д-р Михова, която спокойно и уверено проследи бременността ми, хвана ръката ми и каза "Браво, супер си...." погледна към към току що раждащото се бебе и по женски и с чувство за хумор ме информира за достойнствата на малкия мъж - "Леле какви големи ташаци" - толкова смешно и приятно ми се стори това в онзи момент, в който всичко ме вълнуваше до краен предел.

Сложиха Борил до лицето, плачех и го целувах и само помня неописуемото благо личице, което поемаше целувките ми и искаше още и още! Роди се! После шиене, кратка среща с близките и 24 часа в реанимация.

Там се случи голямото ми изненада - да оставим настрани обстановката - широката реанимация, обляна от светлина - и то не само луминесцентна! Но друго беше важно и ценно, което открих там - млади усмихнати момичета, които се грижеха за нас родилките с толкова внимание, че не можех да повярвам...

Гледах ги, млади... хубави, много по-красиви от тези, които можеш да видиш и в най-модерните столични клубове... С очи пълни с внимание! А нека си го кажем директно - в реанимация те се грижат за наглед ужасно неприятни неща - сменят катетрите ни, идват с подлоги, правят интимни тоалети сред кръв и лохии...

Обикновено в реанимациите попадаш на сърдити и троснати лелки, които се държат с теб сякаш си виновен, че ги занимаваш с ужасните си болнични гадости. А тези момичета буквално пърхаха от родилка на родилка - бяха не просто вършещи работата си, а обичащи работата си! Удивително да имаш точно такава работа и да я обичаш!? Но явно можело! Запомних очите им - докато се раздвижваш и ставах очите им се радваха за мен!

Дадоха ми бебето още там в реанимация и го сложих на гърда, за да стимулирам веднага кърмене. Нещо, което в други реанимации няма как да ти се случи! На следващия ден се качих в самостоятелна стая и разполагах с цялото време за мен и бебето - колкото искам - толкова време с него! Най-голямото учудване беше, когато същата вечер д-р Стаменов ми се обади по телефона и ми каза - слез долу в клиниката - има театрална постановка! ДА, ДА, ДА - правилно чухте - вечерта след като родих бях на театър в Клиника Надежда!

Гледах постановката "Красавиците"... Беше толкова странно и вълнуващо - вчера раждаш, днес си на театър! Почти нереално - но клиника Надежда канят и подпомагат изкуството на театъра, предлагайки на своите пациенти и приятели да се насладят на постановките безплатно! На следващия ден валеше до обяд, а следобяд, като изгря слънцето, излязох на голямата тераса да подишам чист въздух и да поговоря по телефона.

Не се усетих и излязох по нощница, както ходят в отделението всички родилки... След 5 минути отвътре буквално излетя една от жените, които се грижат за нас ( всички, които ме познават знаят, че не помня имена) ...та и на тази мила жена не го запомних, но жеста й си остана в сърцето ми - точно както баба ми, ако беше жива и беше там би го направила - наметна ме с един дебел халат и ми се скара с пръстче, все едно съм й внучка...не можах да й кажа нищо в този момент, защото говорих по телефона, но на влизане тя ме смъмри като непослушна внучка а аз й се усмихнах й само и казах "Прекрасна си!"

Наистина беше прекрасно усещането, някой непознат да се погрижи за теб, като близък роднина. Тази приказка е истинска история, с истински имена и с истински емоции! Тръгнах си, влюбена в тримата си мъже - Данаил, Тодор и Борил!"