Момичета, какво беше първото, за което помислихте, когато вкарахте последната точка на втория победен гейм над рускините?

Не можахме да повярваме, бяхме много притеснени, въпреки че нашата и на треньора ни Гюнтер Хубнер цел беше златото в Баку. Мачът беше труден в самото начало и цял ден бяхме насочили енергията си само към едно – да ги поведем, но се чудехме дали ще успеем. Направихме го и бихме. Специални благодарности за мощната подкрепа на отбора ни по бадминтон и най-вече на волейболните национали, които направиха атмосферата в препълнената зала невероятна – 20 викаха като 2000. Публиката много ни помогна. Надяваме се със своята победа да помогнем бадминтонът да стане по-популярен в България.

Зала София влиза в ремонт точно в предолимпийската година. Как ще гоните следващото злато – това в Рио?

Не знаем къде ще тренираме.

Разкажете повече за Вас...

Ние сме от Хасково, учихме в спортното, после се наложи да се преместим в София.

С детската игра на федербал ли започна всичко?

Стефани: Да, започнахме с федербала и като хоби, а след първата републиканска титла стана сериозно.

Габриела: Преди това 4 години се занимавах със спортни танци и се наложи да прекъсна. Аз съм по-голямата сестра – на 21 съм, а Стефани е на 20, но я подкрепих и не съжалявам.

Как релаксирате?

Стефани: Аз гледам тенис.

Като хасковлийки не може да не сте запалени фенки на Гришо?

Разбира се, но тенисът по-скоро ни е релаксация.

Как се заредихте за титлата?

С музиката на Криско, Били Хлапето, Графа – това са част от нещата, които си носим за слушане за Европейските игри.