- Какво загуби през тази година?
- Не загубих, спечелих! Спечелих нови приятели, спечелих нова силна доза търпение към другите. С годините човек осъзнава, че никой не е перфектен, трябва да се прощават неволните грешки и непреднамерено предизвиканата болка. Трябва да се прощава! Трябва да се проявява разбиране! Осъзнах, че най-правилно е да се живее "тук и сега": да не се драматизира миналото и да не се фаворизира бъдещето.
- Помъдряла си, гледам...
- Надявам се да е така! Изпитвам гордост, че преминах без тръшкане и вопли през тежкото здравословно изпитание, че преодолях болката без обвинения и без гняв - нито към себе си, нито към другите.
Вече знам със сигурност: това, което те дефинира като личност е как се справяш с изпитанията, как се надигаш и изправяш глава след болката.
- Права си... И все пак, има ли нещо, което да те огорчи...
- Не. По-скоро нещо неприятно ме изненада. Като публична личност, аз съм свикнала, че искам или не искам - привличам вниманието на медиите. Няма драма в това как ме коментират или оценяват, тяхно право е. Но не мога да приема за нормално един вестник да публикува на първа страница "интервю" с мен, при положение, че не съм говорила с никого от редакцията и нито една дума не е моя, ама нито една... Това изфабрикувано интервю обижда самия вестник, преди всичко. По повод на друга неистина за мен - че съм се върнала в София, защото съм "свършила парите", ще кажа, че сама се издържам от работата си и, Слава на Бога, печеля задоволително за моя начин на живот. Прибрах се през юни, заради втората операция на контузения ми в "Къртицата" крак.
Не съм давала интервюта от една година, направих изключение за Bulgaria news... Това е.
Ще се връщам още много пъти в България, защото тук са близките и приятелите ми.