Чии са песните „Море сокол пие”, „Болен ми лежи Миле Попйорданов” или „Назад, назад, моме, Калино”? Ако попитате някой млад и неук човек, със сигурност неговият отговор ще бъде – на Слави. Трифонов. Да, ама не, както е рекъл класикът.

Най-красивите македонски народни песни са популярни до днес заради тяхното откриване и популяризиране в продължение на половин век от Костадин Гугов. Именно неговия действително меден глас звучи в „Биляна платно белеше” – вероятно най-красивия химн за любовта, създаван някога у нас.
Пак неговият мек тембър озвучава мъжките стихове на свързаните повече с борческата тема хитове за Миле и Пито, строгата романтика на серенадите за Йованка и Калина, както и великото заклинание „Ако умра или загинам, не мой да ме жалите”.

Софиянец по рождение

Костадин Гугов щеше да бъде навършил 80 тази година. Както личи по името – Костадин вместо Константин, жилката му е македонска. Неговата рода е на бежанци от Кукуш – един от най-българските градове в тази неприсъединена към нашата родина заради волята и отровата на великите сили земя на мъки.
Като внук на гвардейски музикант, Костадин наследява дарба и още на 18-годишна възраст се включва във фолклорната група на Стефан Демирев. Макар да е съвсем млад, македонския софиянец е признат за голям талант и има честта да работи активно от самия старт на кариерата си със суперзвездата на народната музика Гюрга Пинджурова, с дългогодишния си конкурент за най-прославен певец у нас Борис Машалов.