Рубладжии ли са братята Евлоги и Христо Георгиеви. Ако се съди по спомените на Димитъър Ценович или Димитър Ценов, както е кръстена на него Стопанската академия в Свищов, царското правителство в Петербург „помагало” на българските бизнесмени. За тази цел им присвоило и руско поданство. Според тази версия на може би първия ни икономист целта на империята била политическа – да има „пета колона” на Балканите, за да може да организира и финансира подкрепа на българите за Кримската война, както и да привлече наши емигранти в нейната област Бесарабия.

Официалната история на братя Георгиеви започва с търговия с ориз, зърно и самоковско желязо. След това идва партньорство с гръцка фирма с кантора в Манчестър, заедно с която пласират на Балканите първите плодове на индустриалната революция на Острова – прежди и платове, а също желязо и така наречените и останали като нарицателно поне век по-късно „колониални стоки” – голям лукс в средата и края на 19-и век: захар, кафе, подправки, ром. В онази епоха те все още са

съдружници с други братя търговци – Пулиеви: Христо, Никола и Иван,

както и със Стефан Василев. Георгиеви обаче правят и следващата крачка – от алъш-вериша във все по-големи размери към наистина сериозния бизнес – фабрики и банкерство. Така вече през 1872 г. 90% от дохода им идва от това, че са се превърнали в крупни кредитори.
Дали цялата тази дейност се развива заради крилото на Русия? Според някои съвременници Георгиеви набрали немалко пари като изпълнители на завещания на богати българи, също като тях установени в Румъния. Ако е било така обаче, защо нови и нови техни бизнеспартньори са им давали правото да се разпореждат с имането им след тяхната смърт? Няма никаква логика, особено бизнес логика.