Неотдавна плъзна слух, че са ви нападнали в дискотека. вие опровергахте тази информация, но все пак никога ли не се е случвало да имате пререкания с някого?

-Нормално е да има такива напрежения понякога, защото работим в нощни заведения, а там се употребява алкохол. Работил съм в най-тежките години -т.нар. "мутренски времена", но никога не съм имал проблем дори с тези момчета. Сега хората са много озлобени и немотията ги прави по-негативни. аз съм възпитан и възпитавам така - когато има побоища, гледам да се махна. На един музикант не отива да се бие. Отиваме да пеем, не да се бием.

Споменахте т.нар. мутренски години. По-лесно ли се работеше тогава?


–Сякаш хората бяха по-културни. Мислехме, че са най-големите злодеи, а те се оказаха най-големите пичове. биеха се стреляха се, но помежду си, не се занимаваха с обикновените хора. Бяха чудесни. Не съм попадал на някакви престрелки, но от колеги съм чувал за такива.

Бяхте ли любимец на някого от босовете?

–Кой не беше близък с Георги Илиев!? аз също бях един от хората, които пееха на неговите събирания. Уникален човек! само хубави неща мога да кажа за него.


Ккакво детсто имахте?

– По-хубаво от това на сегашните деца. Бях палав, скачах, падах, става. Не бях много добър ученик, на средно ниво. майка ми и баща ми знаеха, че ученето не ми се отдава. Лъжех, че съм на училище, а спях у един приятел до обед и после се прибрах уж от училище. Събирахме се и с приятели да свирим. Майка беше строга и ме биеше с метлата. Искаше да уча, но аз от малък знаех, че ще стана певец.


Имате проблеми с кръста-дискова херния. Как сте в момента?

– Пак имам проблеми с кръста. Преди 6-7 години се появиха. Спира болката, после се отново се появява. Сега се притеснявам, но преди много се плашех.


Операцията гласните струни ли ви е най-тежкия момент?

–Да, поне засега, наричат ме "човека глас", щях да изгубя гласа си. С Божията и помощта на съпругата ми преодолях това. Господ ми даде дори още по-хубав глас. Отказах се от пушенето в името на пеенето. слава Богу и родителите ми, и баба ми, и баба ми са живи и здрави.


Често се говори, че взимате наркотици. Вярно ли е?

–Тези които ме познават, знаят, че не съм пробвал. С гордо вдигната глава мога да бъда пример за бащите.

Не се ли опасявахте Фики да не залитне към дрогата?

–Познавам си децата и знам какво са видели от мен. Той много добре знае какво може и какво не може да прави.

С жена ви сте братовчеди. Бихте ли одобрили, ако Фики се ожени за своя далечна роднина?

–Далечна може, да не е близка (смее се). Ако той я обича, няма значение каква е.

А бихте ли приели снаха, която не е девствена?

–Не, това не става. Това момиче трябва да го обича колкото ние него. Да го уважава.

Мислили ли сте да се откажете от пеенето?

–Само ако не съм добре със здравето. Без пеене не мога. Това е моят живот. Толкова съм наясно с музиката, че малко хора могат да се похвалят с това.