67-годишната журналистка от Беларус Светлана Алексиевич е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература за нейните „многогласни творби, паметник на страданието и смелостта в нашето време“.

Алексиевич е наричана "археоложка на комунизма" и "морална памет на сриналата се съветска империя" заради книгите си за живота в СССР, базирани на стотици интервюта с обикновени хора. Години наред тя събира материал, за да издаде първата си книга  - "Войната не е с лице на жена" (1985 г.). Творбата е базирана на разказите на стотици жени, които са участвали във Втората световна война.

Алексиевич живее в Италия, Франция, Германия от началото на 2000 г. до 2013 г. Сега живее отново в Минск. Работила е като журналистка
Тя е спрягана за Нобеловата награда от 2013 г. насам. След събитията в Крим публикува статия във Франкфуртер алгемайне цайтунг срещу руската политика поотношение на Украйна.

През 1985 г. тя написва "Войната не е с лице на жена" - документална проза за участието на жените във Втората световна война. Следват "Чернобилска молитва", "Последни свидетели. Соло за детски глас", "Време втора ръка".

Снимка: Reuters