Ако питате чия е песента My Way, всеки ще ви каже, че това е най-популярния хит на най-голямата попзвезда за всички времена Франк Синатра. Да, ама не. Истината е, че оригиналното парче е на слабо познатия по света и у нас френски певец Клод Франсоа, а названието й е Comme d’abitude. Само случайността я превръща в химна на американеца и неговия най-голям от стотици хитове. Това е най-дълго задържалата се песен в британския топ 40 – две и половина години от 1969 до 1971 г., а янките се влюбват в нея доста по-късно – тя никога не влиза в техния Топ 10.

През 1967 г. известният певец Пол Анка е на почивка в Южна Франция и случайно чува парчето на Клод Франсоа. „Тъпа песен, но в нея има нещо”, казва си американецът, както сам ще разказва после. Той не губи време и отлита за Париж, за да преговаря с нейния автор и изпълнител за кавър на английски. Откупва почти без пари правата за адаптация, запис и издаване. Търговският му нюх е безупречен.

Плаща само 1 долар за всички права

Вече е намислил на кого да го предложи – на Франк Синатра. Очаква истински джакпот. И го получава – парчето ще храни и Синатра, и него, и куп други певци с милиони и продължава да ги носи на техните наследници повече от половин век по-късно.

Пол бързо се връща у дома си. Набързо написва текста. Първо му идват думите, които и днес са в началото на текста: 'And now the end is near' („Сега, когато краят е близо...”). После мисли за Франк и търси неговата ключова дума. Сеща се за интервютата му и непрекъснатото споменаване на „моя това, моя онова”. Така изсмиля заглавието и акцента на песента – „Моят път”. Започва писането в 1 и в 5 през нощта вече е готов.

Уговаря си среща с Франк и „няколко момчета от мафията”, както Анка сам разказва. Виждат се в Маями. Франк е категоричен: „Каква нова песен – мисля да напускам бизнеса. Сините ми очи вече остаряха на 52”. Срещата приключва безславно. Анка обаче е упорит. Търси отново Франк. Намира го в Лас Вегас. И не къде да е.

Гласът на мафията, също като Кичка,пее в „Сизърс Палас”.

Историята, за разочарование на дует „Ритон”, мълчи в коя точно зала на големия комплекс...Та среща се отново Пол Анка с Франк Синатра.„Нека да бъде ледовата ти песен”, призовава той стария си боен другар. Но трябва да мине повече от година, докато се стигне до 30 декември 1968 г., когато Синатра записва великото парче. Щом го пуска в самото начало на 1969 г., стартът е разочароващ – върхът е едва 27-о място в класацията на „Билборд Хот 100”. Но бумът в Англия подсеща Америка, че наистина „в тъпата песен има нещо”, както Пол си е рекъл, щом я чува 2 години по-рано във Франция.

Хитът се превръща във визитната картичка на Синатра, като далеч надминава успеха на неговата версия на друг златен евъргрийн „Ню Йорк, Ню Йорк”. Което ни кара да отворим още една скоба. 

Етикети: Франк Синатра, става, класик, чужда, песен

Добави в: svejo.net facebook.com