Александра Сърчаджиева дължи живота си на двама души. Първият, разбира се е майка й, покойната българска актриса Пепа Николова. Вторият е непознат човек, може би нейният ангел хранител, който я спасил от сигурна смърт, и то пред очите на шашардисаната й родителка. 

От раждането на Алекс до смъртта на Пепа Николова преди 9 години, тя е и майка, и баща на детето си. Но колкото била цапната в езика, толкова си гълтала граматиката в напечени ситуации, в които се изисквала незабавна реакция, ситуации на живот и смърт. Една такава от детството си Александра помни и до днес. Майка й я завела на море в Балчик. Била на около 6-7 годинки. Немирницата, която точно се учила да плува, навлязла навътре в морето.

"И в един момент аз започнах да се давя. Майка ми се паникьоса и вместо да се втурне да ме спасява, започва да се вайка на Господ, но за италиански. Той й беше като втори майчин език. Докато Пепа се вайкаше, някакъв човек, да е жив и здрав, ме измъкна и ми спаси живота", разказа Алекс инфарктната случка в последното си телевизионно интервю.