Прекрасният виц за необслужения клиент в ресторанта, защото премиерът е спрял всички поръчки, още веднъж доказа, че ние – българите, сме като един колективен Лео ди Каприо – играем във филма Завръщане. Само дето никой няма да ни награди с Оскар в нощта на неделя срещу понеделник. Наградата ни е завръщане, завръщане и още нещо ... ама към соца. Времето на гениалните вицове. И понеже мозъкът на соца е другарят Маркс, нека припомним, че именно той беше казал, че повторенията в историята са фарс. Като гледаме наоколо в нащата действителност, така си е.

Евгений Дайнов беше написал, че в момента сме ментално в нещо като края на 80-те години, малко преди 10-и ноември и избухването на демокрацията. И си е баш така – уж има гласност и демокрация, ама истините се казват посредством вицове и сатира, външният дълг нараства в геометрична прогресия – апропо, вече надмина Живковия, милионерите се множат – също като след Указ 56.

Ще кажете - ами мутренските изцепки напоследък, те не са ли завръщане към 90-те години? Да, има и друго връщане към 90-те  – скоро ще ни сполетят и нови списъци на кредитните милионери след огласените от КТБ, покрай стрес-тестовете на банките. Като имате предвид, че екипът, който фалира немалко кредитни институции в страната и я доведе до хиперинфлация през 1996-97 година, сега управлява БНБ във вид на управител и подуправител – картинката наистина твърде много напомня онази вихрена епоха.

Значи се съгласяваме, че ни връхлита завръщане, завръщане и още нещо ... едновременно към 80-те и 90-те години. Освен ужаса от лошите спомени, общото кратно е връщането назад с десетилетия. На латински думата за завръщане е Революция.

В историята ни, и в края на 80-те, и в края на 90-те години имахме нещо като революция. Да видим сега как ще бъде!