Именно от него синът му Доналд получава като генен код и развива до съвършенство умението и практиката си навсякъде и за всичко да използва връзките с обществеността и се превръща в тънък рекламен психолог зад образа си на първичен, силов и непредвидим играч.
Той е наясно, че шансовете му на избоите през 2000 година не са големи на фона на симпатичния вицепрезидент на Клинтън – Ал  Гор, и работещият с петромилионите на Тексас син на бившия президент Буш –Джордж. За Тръмп е важно да се покаже в битката за Белия дом и, както т всичко друго, да спечели пари от цялата работа. Доналд измисля кампания, в която не харчи, а изкарва пари.

Неговите срещи с избирателите се провеждат под формата на бизнес семинари на базата на неговите три книги със съвети за преуспяване. За всеки от семинарите получава хонорар от минимум 100 000 долара, набран от входната такса на желаещите да присъстват. В някои случаи обаче хонорарите са пъти по-големи. Върховният е 14 милиона долара за лекция – предизборна среща в Сейнт Луис с 19 000 платили по над 200 долара.
Иначе кампанията, която Тръмп води от името на алтернативната на двете големи Реформаторска партия е издържана по всички правила на изкуството и ... на рекламата. Тя има свое лого „Резултати 2000”, свой акцент – еднократен данък върху най-богататите, което предлагано от милиардер звучи революционно, както и свой слоган: „Америка, каквато я заслужаваме”, което случайно е и името на премиерна книга на Доналд. Той

прекратява кампанията си, когато получава съответна оферта

за това, като признава пред медиите, че е много доволен от възможността, която политическото турне му е дало за реклама на името му, което носят хотели, казина, сгради, а също и книги, продавани в многомилионни тиражи. Тръмп, като всеки познавач на сериалите, защото сам е водещ на хитовото риалити шоу „Стажантът”, намеква, че може пак да се кандидатира за президент през 2004 г.
Той не го прави открито, но заема страна в кампанията, което едва ли е безплатно. Неговите критики за икономическата политика на президента Буш, публикувани в решителната фаза на предизборната надпревара през юли 2004 г. в лайфстайл изданието „Ескуайър” напълно сериозно за препечатани от основните политически и бизнес медии, което подсказва, че нещата са били планирани и то в нечия конкретна полза.
Не е трудно да се разбере, че е било в полза на демократите, след като на сватбата на Тръмп с третата му съпруга Мелания на 22 януари 2005 година присъства самата Хилари Клинтън.