Защо не обичаш да даваш интервюта?

Защото, каквото имам да казвам, го показвам с проектите си. Не смятам, че е нужно да говоря за личния си живот, избягвам да споделям и за бъдещите творчески планове, за да не разочаровам феновете си с някакви очаквания.

Най-екзотичните места, на които си била?

На доста места съм била, предпочитам да е красиво място с приятни хора. Място, на което бих се върнала е Доминикана и Карибите, места, на които са съм се чувствала прекрасно и не ми е липсвала България.

Ревнив ли е Галин?

Мисля че, когато имате ясни отношения и непрекъснато комуникирате, след като се познавате от 10 години, нещата се получават. Имаше обаче момент, в който не се търпеше и бях склонна да го оставя и то точно заради ревността и то без основание. Но с течение на годините той разбра какъв човек има до себе си и че може да разчита на мен.

Пазаруваш ли от магазините и супермаркетите, например хранителни стоки?

Не само хранителни, но и перилни препарати/смее се/. Скоро ми се наложи да пазарувам през нощта някои неща за апартамента ми в София. Споделих го с Галин, а той ми каза, какво ще правиш сега посред нощ в магазина. Казах му, че искам на спокойствие да си разгледам, налага ми се да купя примерно тоалетна хартия, а много често се случва да ми гледат в ръцете и ми става неудобно. Имах чувството обаче, че в този магазин в Студентски град имаше манифестация и всички студентси да излезли, и при положение, че пея поне два пъти седмично в градчето, се почувствах малко неудобно, но се забавлявах, защото и аз съм обикновен човек и нормалните неща не са ми чужди.

Спомняш ли си коя бе първата ти скъпа дреха, която си купи и как се почувства?

Първият чифт скъпи обувки си спомням, дори помня на коя марка беше. И до днешен се намират някъде в гардероба ми, макар и малко поучуканки от участията и от пътищата. ТЕ бяха много семпли, с висок черен ток. Имаха малко фолк елемент с камъчета на една от каишките. Но смятам, че дори днес да ги сложа, пак ще бъдат актуални. Имам претенции за добър вкус особено при обувките.

Как се почувства тогава, какво ти казаха майка ти и баща ти?

В пети клас майка ми за първи път ме пусна от Смядово да отида с автобуса до Шумен с инструкции къде да отида и да си купя обувки. Даде ми парички, за да си купя зимни обувки. Тогава бяха актуални тези войнишките кубинки с платформите, малко гръндж. И аз се прибрах с тях, а майка ми каза: Сега цяла зима ще ходиш с мокри крака, за да разбереш, че си си взела най-неподходящите обувки. Защото те трябваше да ми вършат работа за училище, а аз си купих някакви фешън обувки. След това направи същата грешка да ме изпрати лятото за други обувки, а аз си купих едно сабо с габърчета. И вървейки, те падаха, аз се навеждах и отново ги слагах…От 12-13годишна имам усет и фетиш към обувките. Не съжалявам, тези моменти ще ги помня винаги. Иначи съм си събирала парички да си купя и някоя дрешка. Имаше едни изрязани блузи с губер ръкави. Успях да си купя такава, но ми стана много болно, тъй като веднъж хванах моята съквартирантка да я облича, а аз събирах парите за нея почти месец и още не я бях обличала. Стана ми мъчно, но нищо не й казах.

Имаш ли приятелки сред колежките?

Имах приятелки, когато не бях толкова напред в класациите. За мен тази тема е малко чувствителна, защото аз много държа на семейството и на приятелите. За мен те са много по-важни, защото не знаеш положението, което си в момента, до кога ще се задържиш там. Имаше и такива, за които бях готова на всичко, но те просто отпаднаха. Знаеш, че приятелите или са до теб или ги няма.