Премиерът Герджиков изненадващо се изказа в подкрепа на идея, която обаче никой досега не е обсъждал, летището в София да бъде наречено на Васил Левски. Новината беше пусната, за да отмести вниманието от връщането на бившия директор Пламен Станчев като шеф на аерогарата. Той зае поста година след идването на Станишев за премиер и го изгуби година след избора на Борисов 1.
Журналистът Петър Пунчев беше първият, който лансира идеята неприятното название на софийското летище – Враждебна, да бъде сменено с име на известен човек. Въпреки че Милано например няма нищо против наименованието Malpensa – лоша мисъл, на своята аерогара.
19’ предлага от 8 години на властите името на единственото ни истинско международно летище да бъде Орфей. Не е случайно, че по наша идея кметът Фандъкова наложи статуя на легендарния музикант да посреща и да изпраща гостите на града в метростанцията на аерогарата. Всъщност, идеята е за търсене на международен бранд, с който България да свърже името си. Орфей е родом от нашите земи, а е баща не само на музиката, но и на европейската култура, като според някои учени дори идеята за християнството черпи от орфизма.
Подобен подход са приели столици с по-голям туристически успех от София – летището на Варшава е Шопен, а на Будапеща е Лист, в Залцбург, разбира се, е Моцарт, в Рио и Жобим, а в бедния Донецк – Сергей Прокофиев.
Без да е посветена на музикант, все пак в зоната на арта си остава и римската аерогара Леонардо да Винчи с прочутия паметник на гения, дело на световноизвестния български майстор Асен Пейков. На личност – бранд от сферата на културата и науката е решено и името на белградското летище Никола Тесла, както в Болоня с аерогарата Маркони или Коперник като название във Вроцлав.